За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2472 лева месечно. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за третото тримесечие на годината.
Издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е 618, 15 лв.
Парите са необходимите за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство.
От началото на годината издръжката се е увеличила с 63 лева.
Традиционно издръжката на живота в София е по-висока от средната за страната, и е 815 лева на човек или 3259 лева за четиричленно домакинство.
"За София е разработена самостоятелна потребителска кошница, следвайки регионалната специфика на потребление. Тук има по-високи количества, заложени за наеми, транспорт, отопление, услуги, а фактическата нетна работна заплата изостава с около 19% от необходимата работна заплата за издръжка", обясни експертът в Института Виолета Иванова.
Данните на синдиката сочат, че 72,5 процента от домакинствата в България живеят с общ доход на лице под необходимите средства за издръжката на живота.
За покриване на общата стойност на необходимите средства за нормална издръжка за четиричленно домакинство за страната, заплатите в семейството трябва да са поне 1 236 лева за всеки родител или бруто 1593 лева.
За София нетната средна работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1629 лева, за да се осигурят необходимите средства за издръжка на живот.
От КНСБ настояват минималната пенсия за стаж и възраст да стане 250 лева, далеч преди обявеното намерение след коалиционен съвет на управляващите, припомни лидерът на синдиката Пламен Димитров.
Пенсионерите с пенсии под прага на бедността са около 1 млн. 323 хиляди и 300 души.
Продължава и тенденцията на силно изразена поляризация на доходите.
КНСБ ще настоява и за изпреварващ ръст на минималната работна заплата, последователно реализиран, през бюджетите на правителството. Синдикатът иска въвеждане на механизъм за определяне на минималната работна заплата, като нарастването на минималното възнаграждение да достигне до 50 на сто от средното за страната, допълва БТА.
Според Димитров това съотношение ще залегне и в новата европейска рамкова директива за минималната заплата. Последователен 15 процентен годишен номинален ръст на заплатите , искат още от КНСБ, за да достигнем до 2022 година 60 процента от средноевропейското ниво на БВП и на доходите. КНСБ настоява и за промени в данъчната политика и въвеждане на необлагаем минимум.
Синдикатът настоява още и за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 380 на 415 лева.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.