Къде да потърсят помощ жертвите на домашно насилие у нас?

За насилието над жените, средствата за тяхната защита в българското законодателство, както и за различни начини за оказване на помощ на пострадалите разказаха пред БТА председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев, Доротея Стефанова от Феминистки мобилизации, ръководителят на Кризисен център "Света Петка" Ани Торозова и ръководителят на социалната услуга "Правна клиника" Димана Шуранова по случай Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените.

Когато говорим за насилие срещу жени, имаме предвид дискриминационното насилие - насилие срещу жена заради това, че мъжът или друг от нейното семейство предвижда за нея определена роля и когато тя не я изпълнява, става жертва на насилие, обясни Кънев.

Само за първите пет месеца на тази година жертвите на домашно насилие в България са четири пъти повече отколкото за цялата 2021 г., каза Стефанова и уточни, че броят им е 1738. По думите й това е само официалната статистика и не включва случаите на жени, загубили живота си вследствие на домашно насилите от партньор. Стефанова отбеляза и недостига на кризисни центрове в страната. Финансираните от държавата кризисни центрове са едва осем с общо 94 места, уточни тя.

От 1999 г. досега над 2000 жени са използвали услугите на кризисния център „Света Петка“, като за тази година настанени са били 44, посочи Торозова. Тя добави, че това е най-старият кризисен център в страната за пострадали от домашно насилие. По думите й различното при него е, че жените могат да бъдат настанявани както самостоятелно, така и заедно със своите деца. Торозова съобщи, че сега се открива втори кризисен център в столицата.

Навременна и компетентна юридическа и психологическа помощ пострадалите жени от насилие могат да получат чрез услугата „Правна клиника“.  Клиниката предоставя безплатно юридическо консултиране, процесуално представителство по Закона за защита от домашно насилие, психологическо консултиране, информиране по социални въпроси, отбеляза Шуранова.

Жените жертви на насилие и българското законодателство

Когато говорим за насилие срещу жени, имаме предвид дискриминационното насилие - насилие срещу жена заради това, че мъжът или друг от нейното семейство предвижда за нея определена роля и когато тя не я изпълнява, става жертва на насилие, обясни Красимир Кънев. Той даде пример с дело за убийство на жена от съпруга й, разгледано в Европейския съд по правата на човека. Мъжът, богат човек, не разрешавал на съпругата си да работи и пред съдията казал: „Аз й бях осигурил всичко, тя защо не иска да си стои вкъщи при децата“. „Това е дискриминационно насилие. Той вижда някаква роля, към която тя трябва да се придържа“, обясни Кънев.

Красимир Кънев коментира средства за защита на жените в българското законодателство. Дискриминационният елемент в наказателното право на основата на пол не е застъпен, посочи той и допълни, че срещу домашното насилие има два вида защита – наказателноправна и гражданскоправна. Гражданскоправната е по реда на ЗЗДН, като жената може да получи мерки, с които да прекъсне връзките с насилника, добави той.

Тези мерки могат да бъдат отстраняване на насилника от дома, забрана да се доближава до жената и други подобни и тя да се оплаче по наказателноправен ред, каза още Кънев. Според него има много недостатъци в закона, свързани с дефиницията на домашно насилие. Там се казва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, което се извършва спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка, или във фактическо съпружеско съжителство, обясни Кънев. По думите му тази дефиниция не защитава любовници, които временно са си наели апартамент, както и студенти, които живеят в едно общежитие.

Адекватна дефиниция би била: физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, което се осъществява в интимния или домашния кръг на жертвата, смята Красимир Кънев.

Недостатък е това, че според българския закон жертвата е оставена след акта на насилие сама да се обърне към съда за мярка, заяви той. По думите му полицията може да задържи насилника максимално за 24 часа, а след това жената може да се обърне към съда. Според Кънев друг сериозен проблем е свързан със стандарта за придобиване на незабавна защита, която се получава до 24 часа от получаването на молбата.

Кризисен център "Света Петка" и социални услуги

От 1999 г. досега над 2000 жени са ползвали услугите на кризисния център „Света Петка“, като за тази година настаняване са ползвали 44, каза ръководителят му Ани Торозова. „Света Петка” е единственото място в София за настаняване на пострадали от домашно насилие жени и деца. Торозова добави, че това е най-старият кризисен център в страната за настаняване на пострадали от домашно насилие. Капацитетът на центъра е осем човека, като те могат да останат за период от шест месеца. По думите й различното при него е, че жените могат да бъдат настанявани както самостоятелно, така и заедно със своите деца.

Услугата се ползва от пострадали не само в София и София област, но и от цялата страна, обясни Торозова. Според нея спешното настаняване, навременната психологическа помощ, социалното застъпничество са дейности, които създават базисни условия за пострадалия в ситуацията на насилие.

Важно е, че кризисният център има непрекъснат денонощен режим, който дава възможност за подкрепа, която да дойде точно на място, посочи Торозова и уточни, че в някои случаи тази подкрепа на практика е животоспасяваща. Успешното разрешаване на проблема с домашното насилие изисква специалисти от различни сфери да работят заедно, допълни Торозова.

Насочванията към центъра се случват от партниращи организации, службите за социално подпомагане, в частност отделите за закрила на детето, както и от адвокати, полицаи и също така клиенти, които са били в центъра и препоръчват услугата на хора, които са в ситуация на спешност, обясни Торозова. Достъпът до кризисния център е възможен през Гореща телефонна линия за пострадали 02 981 7686, както и през телефоните на Фондация "Асоциация Анимус". Настаняването става с административен акт или незабавно, ако жените се обадят и има такава необходимост.

Особено важно за тези случаи е това, че намесата е незабавна, няма изчакване, настаняването при свободен капацитет може да стане на момента и това е една 24-часова защитена среда, посочи Торозова. Тя обясни, че жените могат да ползват психо-социална помощ, психологическо консултиране, застъпничество и подкрепа при започване на процедури за закрила във връзка със ЗЗДН. По думите й част от жените към момента на настаняване не работят, поради което центърът предлага и т.н. консултации по овластяване.

Торозова съобщи, че сега се открива втори кризисен център в столицата и изрази радостта си от това. От съображение за сигурност разположението на кризисния център не се оповестява, защото се спазват основни правила, които да гарантират безопасността на настанените там. Капацитетът на центъра ще бъде 10 човека, а в екипа ще има психолози и социални работници. Кризисният център е направен по всички правила на добра практика на функционирането на кризисни центрове за жертви на насилие, на пострадали от домашно насилие в частност, съобщи Торозова. Според нея необходимостта от откриването на други кризисни центрове е належаща.

Навременна и компетентна юридическа и психологическа помощ пострадалите от насилие могат да получат чрез услугата „Правна клиника“. Клиниката предоставя безплатно юридическо консултиране, процесуално представителство по ЗЗДН, психологическо консултиране, информиране по социални въпроси, обясни ръководителят на социалната услуга Димана Шуранова.

Услугата работи на територията на Столичната община, като с приоритет са жени и деца от София и София област.  От 12 август 2022 г. към настоящия момент социалната услуга е подкрепила 43 потребители, като в голямата част това са майки с техните деца, съобщи Шуранова.

Тя уточни, че повечето от потребителите на услугата търсят комплексно консултиране – както от психолог, така и от юрист. Голям процент от жените се възползваха не само от юридически консултации, но и от защита чрез изготвяне на сезиращи молби по ЗЗДН, за които има издадени заповеди за незабавна защита и насрочени съдебни заседания, допълни Шуранова.

Нито една жертва повече

Само за първите пет месеца т.г. жертвите на домашно насилие в България са четири пъти повече отколкото за цялата 2021 г., каза Доротея Стефанова и уточни, че броят им е 1738. По думите й това е само официалната статистика и не включва случаите на жени, загубили живота си вследствие на домашно насилите от партньор. Тя отбеляза и недостига на кризисни центрове в страната. Финансираните от държавата кризисни центрове са едва осем с общо 94 места, уточни тя.

Стефанова се позова на европейски изследвания, според които една на всеки три жени е преживявала домашно насилие. Според някои изследвания в България една на всеки четири жени е станала жертва на такова, заяви тя.

По думите й причините за такова насилие са свързани с обществото, в което живеем, и отношението му към жените и малките момичета, както и с липсата на всеобхватни образователни механизми, които да адресират основани на пола стереотипи. Има и много икономически и структурни причини, допълни Стефанова.  Насилието присъства в нашия живот и то следва да бъде адресирано с много всеобхватни мерки, като една част тях да са насочени към домашното насилие, заяви тя.

На днешния ден Феминистки мобилизации организират протест срещу насилието над жени „НИТО ЕДНА ПОВЕЧЕ: Жени, Живот, Свобода!“. Стефанова обясни, че тази година биха искали да обвържат борбата си с тази на иранските жени. Струва си да споменем и украинските жени, които бягат от война, търсят закрила и убежище, каза още тя. Протестът се очаква да започне в 18:30 ч. пред Съдебната палата в София.