Минималната работна заплата от 1 януари да стане 780 лева определи със свое решение днес Министерският съвет. Това обяви на брифинг вицепремиерът по социалната политика Лазар Лазаров.
На заседание от 22 декември на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) представители на служебния кабинет, работодатели и синдикати не постигнаха съгласие относно размера на минималната работна заплата за догодина. Служебното правителство тогава предложи минималното възнаграждение, получавано от около 500 хил. българи, да стане 770 лева.
Вицепремиерът по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров посочи, че министерството е готово да ревизира своето предложение и то да стане 780 лева.
Представители на работодателските организации изразиха принципна подкрепа за предложението, но поискаха размерът на минималната заплата да не бъде единен за цялата страна, а обособен по икономически дейности,.
С това увеличението на МРЗ ще е с 9,9 на сто в сравнение със сегашния размер от 710 лв., като за по-малко от една година, това увеличение ще е точно с 20 процента, каза Лазаров. Увеличението на МРЗ ще струва на бюджета за една година малко над 300 млн. лева. Покачването на минималната заплата осигурява възможност за компенсиране на нарастването на инфлацията през годината, допълни той. Инфлацията към този момент е 16,9 процента, а натрупаната инфлация от началото на годината е 15,8 процента. По думите на Лазаров с увеличението се подкрепят получаващите МРЗ или лицата, чиито заплати се определят като съотношение от МРЗ. Това са например заетите в социалните услуги, ползвателите на механизма "лична помощ", тъй като възнагражденията на асистентите се определят в коефициент съобразно МРЗ, посочи вицепремиерът, цитиран от БТА.
Според него е изключително важно, че се създават условия за прилагане на механизъм за определяне на МРЗ, от една страна и за отчитане на референтни стойности за адекватност на МРЗ съобразно директивата на ЕС за адекватни минимални работни заплати. Лазаров обърна внимание, че това не е опит за транспониране на директивата, защото това изисква законодателна инициатива и преглед на всички нормативни актове, които имат отношение. Съвестно със социалните партньори в началото на 2023 г. ще започнем работа по изготвянето на механизъм за определянето на МРЗ за страната и създаването на условия ши предпоставки за транспониране на директивата за адекватни минимални работни заплати, каза Лазаров.
Той припомни, че оригиналното предложение на Министерския съвет беше размер на МРЗ от 770 лв., което отчиташе краткосрочната статистика за работните заплати. Отчитайки годишната статистика, ревизирахме предложението и то е 780 лева, каза вицепремиерът. Той припомни, че предложенията за размер на МРЗ, които бяха представени от социалните партньори, също се основават на краткосрочната статистика. Необходимо е да се проведат допълнителни дискусии, които да отчетат тази вариативност в мненията, а именно предприемането на действия за определяне на референтния период, въз основа на който следва да отчитаме ефективността на минималните работни заплати, подчерта Лазар Лазаров.
В отговор на въпрос за инфлационния ефект на покачването на МРЗ вицепремиерът каза, че по принцип икономическата теория и практиката показват, че бързото увеличаване на доходите при равни други условия може да доведе до генериране на инфлация. Предложението на Министерския съвет е отчело тези процеси и ние твърдим, че с този размер на МРЗ няма да се генерира съществена инфлация, няма да има съществено влияние върху инфлационните процеси, но пък има компенсираща функция. МРЗ ще може да изпълнява своите две функции – икономическа като основен измерител на най-ниското заплащане в една икономика и социална – да осигурява възможност на получаващия да покрива основните си ежедневни потребности.
.