Новооткрити антични и средновековни надписи на Перперикон го определят като значителен търговски и стопански център в Източните Родопи през 4-5 век. Това съобщи археологът проф. Николай Овчаров.
Надписите са първите открити епиграфски паметници от Перперикон.
Сведенията за малоазийски и сирийски преселници в този регион на Тракия доказват силното развитие на икономическите контакти на града в рамките на Римската империя, посочи Овчаров.
По думите му два от надписите са на латински език и датират от 4-5 век. Те показват икономическото развитие на Перперикон през късноантичната епоха. Първият от надписите съдържа името на Юлиус Тейменос, име, известно от Балканските провинции на Римската империя (особено от Дакия) още от 2-3 в.
Това име е малоазийско или сирийско по произход и доказва, че лицето, оставило своя отпечатък в историята на Перперикон, е преселник от богатите римски провинции Памфилия или Сирия.
Вторият надпис е надгробен и е поставен в памет на Наталис.
Третият каменен надпис е значително по-късен и се датира от 16-17 в. Той е изписан с доста груби букви и е свързан с последния период от развитието на Перперикон. В него се разчита името "КОЗМА".
Според експертите този текст може да се свърже с едно сведение в турски регистър от 1627 г., откъдето става ясно, че след загиването на крепостта в края на 14 в. в подножието й продължава да съществува християнско селище.
Откритият надпис явно е свързан с последните жители на християнския Перперикон, посочи Николай Овчаров.
Надписите са открити при обход на разкрити части от римски път и ковашка работилница, датирани в 4-5 в.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.