На 6 януари Българската православна църква чества един от най-големите християнски празници Йордановден (Богоявление).
На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.
В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос като гълъб, а от небето се разнася глас:
“Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника Богоявление.
На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а мъже го изваждат.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста, а всички го даряват.
Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. С този празник завършват т.нар. Мръсни дни.
В навечерието на Йордановден се приготвя третата, последна, Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат царевично брашно).
На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ. От Богоявление започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.
На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
На 6 януари се освещават военните части и бойните знамена.
Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията е възобновена през 1993 година.
Йордановден е вторият от серията празници в българския календар след Василовден и преди Ивановден, Антоновден, Атанасовден.