Италия и Хърватия отвориха нов раздел в поредицата двустранни и многостранни исторически спорове, типични за Балканско-Адриатическия регион.
Повод е посещението на бившия хърватски президент Стипе Месич в Китай, където по покана на властите в град Янчжоу е открил музей на Марко Поло, характеризирайки го като "родения в Хърватия световен пътешественик, който откри Китай за Европа".
"Това е несъмнено доказателство, че нашите власти не умеят да си вършат работата. Как е възможно да ни отмъкнат по джебчийски Марко Поло," писа навръх Великден всекидневникът "Кориере дела сера".
В изявление за вестника венецианският историк Алвизе Дзордзи издига своя глас в спора.
"Дори да допуснем хипотетично, че Марко случайно е роден на остров Курцола, който хърватите днес наричат Корчула, този остров не само, че е с изцяло венецианска култура, но и до средата на 15 век е бил феодална собственост на фамилията Дзордзи. Окачествяването не само на Марко Поло, но и на който и да било жител на Курцола като "хърватин по рождение", представлява историческа екстравагантност.
Тогава Свети Августин е алжирски философ, защото е роден в древния град Тагасте, който днес се нарича Сук Ахрас в Алжир. Император Юстиниан е роден в днешното Зелениково в Македония, значи е македонски император и понеже е управлявал днешен Истанбул, може да се превърне и в турски император. Да не говорим за Джузепе Гарибалди, който ще стане френски патриот, защото е роден в Ница. Итало Калвино по стечение на обстоятелствата е роден в Хавана, но никому не е хрумнало да го нарече кубински писател," изтъква Дзордзи.
Той пояснява, че в пътеписа "Милионът" Марко Поло никъде не споменава остров Курцола /Корчула/. Неговият разказ е записан в затвора в Генуа от Рустикело от Пиза, който е бил редактор на рицарски романи, писани по онова време на галско-романската форма на нормандски език, от която по-късно се развива френският.
На друго мнение са Джон Лойд и Джон Мичинсън, автори на сборника "Книга на общото невежество", в който са събрани най-интересните данни от предаването на Би Би Си "Коефициент на интелигентност, пише БТА.
Марко Поло или Марко Пилич, на английски Марк Чикън (Пилето), е роден през 1254 година в Корчула, Далмация, която тогава е била венециански протекторат. Вероятно никога няма да узнаем дали на 17 години той наистина е тръгнал с чичовците си търговци за Далечния изток или просто е запомнил историите на търговци,изминали Пътя на коприната.
Пътеписът му със сигурност е предимно творба на автора на романи Рустикело от Пиза, с когото Марко Поло е делял една килия, след като е бил пленен от генуезците през 1296 година.
Поло е диктувал, а Рустикело е записвал на френски, който Марко не е знаел. Резултатът е, че книгата е била замислена като развлекателна и при появата си през 1306 година става бестселър в епоха, предхождаща книгопечатането.
Предполага се също, че Марко Поло е донесъл в Италия макаронените изделия и сладоледа. Макароните са били известни в арабските страни през 9 век, а в Генуа се споменават през 1279 година, т.е. 25 години преди завръщането на Марко Поло.
Вероятно този мит възниква през 1929 година, когато е описан в специализирано американско списание за тестени изделия.
Сладоледът може и да е китайско изобретение, но е малко вероятно да е внесен на Запад от Марко Поло, защото за него отново се споменава едва в средата на 17 век.
Двамата английски автори цитират един от участниците в програмата на Би Би Си, който заявява, че мнозина смятат Марко Поло за далматинец, но всъщност той е бил ирландец и се казвал Марк О'Поло.