Китайският мюсюлманин Абу Бакер Казим е майстор на пици като никой друг в неговия бранш. Впечатлява с кулинарните си умения, но и с приключенията си по цял свят - от родния Китай, през Пакистан, военоморската база в Гуантанамо и последната му спирка Албания, пише Би Би Си.
Казим е представител на уйгурите – тюркска народност и едно от малцинствата, изповядващи исляма в най-многолюдната държава на планетата.
През 2001 г. той поема към Турция, за да започне работа в кожена фабрика. Той вярва, че ще подсигури семейството и ще праща пари на родата.
Пресичайки първо централната част на Азия, той пробива бавно към Пакистан, където се надява да вземе виза за Иран. Решава да премине границата, за да посети „селото на уйгурите“ в Афганистан.
По това време обаче гръмват шокиращите атентати на 11-и септември в САЩ, а американците започват да бомбардират всички зони, в които подозират, че има терористи и хора на „Ал Кайда“.
Една от локациите е и тази, на която се намира и Казим.
Китаецът се крие с приятелите си първо по пещерите, а след това дружно прекосяват и заснежените планини, за да стигнат до Пакистан.
Местните селяни ги приемат като гости, но бързо става ясно, че домакините са всъщност ловци на глави и ги предават на американската армия.
„Бяхме много щастливи, когато видяхме, че сме в американски ръце. САЩ обикновено помагат на уйгурите. Но получихме смразяващ отговор, че Китай е основен враг на САЩ“, разказва Казим.
Азиатецът прекарва първо 6 месеца в американската Военно-въздушната база в Кандахар, после и на тази в Гуантанамо. Компания в ареста му правят още 20 мъже от неговия народ.
Когато през 2005 г. той най-сетне е на свобода, от Китай искат да го депортират с аргумента, че американците нямали пари за изхранването на хора с неговия статут.
Това обаче няма как да стане, тъй като основната причина да избяга от родината е отношението на властта към мюсюлманите в страната.
Казим предпочита да остане в Гуантанамо до момента, в който става ясно, че Албания е идеалният вариант да продължи живота си. Преди това той не е чувал за малката балканска държава. Светкавично обаче взема решението, след като научава, че от 15 години Албания не е комунистическа страна, а 70 на сто от населението е от мюсюлмани.
Бързо му е подсигурен дом, работа и Казим се вписва светкавично в местното общество. Научава езика без проблеми. Разбира също, че албанците обожават италианската кухня и най-вече пицата.
„Пицата определено не се радва на огромна популярност в Китай и в началото трябваше доста да импровизирам“, разкрива Казим.
Въпреки че от години е приет радушно от албанците, той все още няма гражданство, паспорт и съответно е без право да пътува.
Голямата му болка е, че не може да види семейството си. Миналата година се развел с бившата си жена, пратил документите по пощата. Сега има нова булка – също е от народа на уйгурите. Надява се, че скоро ще може да види останалите роднини не само по скайп.