Пътниците в обществения транспорт, които чакат да се качат в превозното средство, пречейки на слизащите, са най-дразнещият тип пътници, сочи изследване, представено в "Дейли мейл".
Близо една четвърт от анкетираните признават, че те също практикуват някои от дразнещите навици, докато се возят. Това най-често са заемането на още една седалка с чанта или друг багаж, както и надничането в чужда книга, вестник или телефон. Друга дразнеща практика е високото говорене по мобилен телефон.
Най-дразнещият тип пътуващи са децата, които ритат седалките, пияните хора, както и тези, които повтарят по няколко пъти по телефона, че пътуват.
Повече от половината от запитаните признават, че не биха направили забележка на човека, който ги дразни. Средно 17 минути търпят дразнещо поведение тези, които все пак биха направили забележка. 55% от анкетираните споделят, че биха се преместили, ако някой до тях започне да прави нещо дразнещо.
Над 25% са тези, които признават, че биха сложили чанта или друг вид багаж на седалката до себе си, за да не седне някой непознат до тях.
Близо 45% от анкетираните не са склонни да разговарят със съседа си по седалка. Разговорът се избягва най-често като се гледа пред прозореца, чете се книга или пък се слуша музика.
Участниците в изследването прекарват средно по 42 минути в превозни средства, за да стигнат до работата. За най-голям стресиращ фактор при пътуването си те определят невъзможността да седнат в превозното средство.
За изследователите пътуването за и от работа е важно, тъй като то бележи времето между престоя у дома и работата. Затова те вярват, че спокойствието по време на пътуване е изключително важен както за процеса на работа, така и за взаимоотношенията със семейството.
Психологът Джо Хемингс, водещ изследването, твърди, че желанието да се седне, четенето на книга и слушането на музика са провокирани от желанието да не се стига до конфликтни ситуации.