Прашните кюлоти на Клара Цеткин

Антики на картинки

Четвъртък е и вали ужасяващо. Още със ставането се замислих дали да си купя лодка или старинен грамофон, но все пак се спрях на грамофона. Имам ред причини да искам точно грамофон, а не сребърна вилица - странно, нали? Имам една плоча - много е красива и искам да си я слушам, но нямам грамофон.

Моля, не ми подарявайте грамофон, рожденият ми ден мина, а така или иначе по-интересно е какво е вероятно да ви се случи, ако си търсите нещо старо в отредените за такива неща места, т.е. антикварните магазини...

Да, наистина е интересно, търсенето на антики си е като сафари. Така че, яхвайте камилите или там каквото имате под ръка, може и тъщата, но нея в краен случай, и тръгвайте към малките прашлясали магазинчета.

Аз яхнах триокия Джо, така наричам влакчетата на метрото - онези старите сини вагони. Толкова са потискащи, че винаги правя асоциация с депортиране на евреи, но при условие, че отгоре ситуацията наподобява Бомбай в дъждовен период, просто се примирих. Разбира се, не си взех чадър и не е нужно да ви обяснявам как изглежда мокра патица, търсеща грамофон.

За разлика от чадъра, поне не бях забравил да проуча къде има антикварни магазини в София. Моята представа за тях беше, че приличат на мазето на баба ми, където си е един битов антиквариат.

Първият магазин, в който влизам на ул. “Цар Самуил” 12, разбива тотално стереотипите, че тези места приличат на музеи и непременно витае някаква старинна атмосфера.

Още от входа впечатление правят купчините вехтории. Съвсем вероятно е да се подведете, че големите неща са скъпи, в антиквариатите важи точно обратното правило.

Продавачът - мъж на средна възраст, беше изключително ентусиазиран да ми разкаже за този бизнес в България. Тъй като това беше повече антикварна галерия, от колкото антиквариат, естествено, започна със картините.

Бях наистина изненадан, че българинът предпочита картини, вместо скулптури или някой изящен часовник с махало. Но бързо бях изваден от недоумението си като ми поясниха, че това се дължи най-вече на факта, че малко хора живеят в просторни жилища.

Една изящна скулптура би стояла гротескно, ако няма пространство да “диша”, за да бъде красива. Затова, моля, не правете експерименти и не превръщайте дома си в същински кич.

Все пак ми беше интересно какви хора са клиентите на тези магазини. Може би някой заклет колекционер от Аржентина, който идва специално, за да си купи възрожденски пафти, но не съвсем. Оказа се, че клиентите са най-обикновени хора, с единствената разлика, че са по-заможни.

Тотално ме “заковаха”, когато разбрах, че само 10% от клиентите са познавачи, за това пък съвсем не се учудих, че българите все по-често търсят конкретен автор, а не просто предмет, поради което по-известните творци биват изкупувани много бързо и с огромното търсене расте и цената. Все пак, истински стойностните неща не са никак евтини.

Търсенето на нещо конкретно си е същинско забавление. Защото да намериш нещо в планините от предмети, завещани от миналото, е истинско изпитание. Даже бих казал, че да пазаруваш от антиквариат е по-екстремно от скок с бънджи и както всичко екстремно, все повече хора се впускат в търсене на желаната от тях антика, а и желанията в последно време варират в необятни граници - от възрожденски накити до немско пиано от времето на Ваймарската република.

Сигурно и кюлотите на Клара Цеткин са някъде там, лично аз не бих се учудил.

Грамофон все пак не намерих, но ми беше интересно да разбера, че българите са доминиращите клиенти, което разбива клишето, че антиквариатите са се превърнали в магазини за сувенири, предназначени за туристи.

В течение на приятния разговор, в който моето невежество все повече се давеше в информацията, която ми изляха като с фуния, забелязах един прекрасен шкаф. Но интересно беше неговото съдържание - факт който ме измъчваше още с влизането в магазина. Чувствах се като малко дете в сладкарница и попитах - нямаше как иначе.

Обясниха ми, че много от тези магазини притежават изумителни колекции от антики, които не се продават - т.е., предназначени са само за колекционери, онези, които наистина ще ги оценят. Образът на малкото дете в сладкарница никак не ме напусна и започнах да разпитвам за предметите по рафтовете. Те бяха толкова красиви, че единствено мога да ги сравня с пиратско съкровище, което току що е извадено от потънал кораб.

Погледът ми се спря на керамични съдове и скулптури, изваяни толкова прецизно и в толкова причудливи форми, каквито никога не съм си въобразявал, че могат да бъдат постигнати с такъв капризен материал като керамиката. Оказа се, че техният автор не е никак безизвестен. Георги Бакърджиев е бил виден български керамик от 30-те и началото на 40-те години, учил е керамика в Париж и е имал изложби в цял свят.

Стойността на неговите шедьоври варира от 500 до 2000 лева за всяко едно парче по отделно. Може би той е най-известният български керамик от тази епоха. В този момент си мислех, че ние наистина не познаваме творците си, което е наистина тъжно, но никога не е късно да бъде поправено.

Не е тайна, че в България не се инвестира в култура, затова пък антикварите са едни своеобразни нейни пазители. Много от антиките са характерни само за нашите географски ширини и никъде другаде. Това е мотивът, който привлича много чужденци, поради което бях много любопитен как стои въпросът с пафтите.

За непосветените - това са незаменими възрожденски сватбени аксесоари, които са характерни единствено за нашата страна. Най-често са направени от сребро и са покрити със седеф. Напоследък тяхната мода се завръща, така че - хайде на пафтите преди да са свършили.

И аз обмислям да си закупя една бройка от този артикул, за да съм в крак с модата. Не е тайна, че и принц Чарлс е голям почитател на пафтите и може да ги изкупи и да накичи Камила като коледна елха.

В този момент вече реших, че е време да си ходя, но продавачът беше на друго мнение. Нямаше как, трябваше да остана и за останалата част, която се оказа не по-малко интригуваща. Бакърените съдове са уникални предмети и също като пафтите, се срещат само в България (явно сме дали повече неща на света, от колкото си мислех).

За тях характерно е, че няма два еднакви екземпляра, защото се правят ръчно. Майсторът влага частица от себе си във всеки съд, което прави възможно дори да се определи конкретен съд от кой майстор е. Тази тяхна уникалност ги прави безумно скъпи.

Точно преди да си тръгна ми показаха уникален медальон с дърворезба, за чиято цена не попитах по очевидни причини. Приликите с Рафаиловия кръст в Рилския манастир са впечатляващи, а и датира от същото време. Детайлите са толкова прецизни, че и досега не е ясно по какъв начин е изработен.

Мисля, че антикварите са най-обикновени търговци или поне до този момент го мислех. Нямаше как да не ми направи впечатление, че на огромния шкаф имаше огромен надпис “НЕ СЕ ПРОДАВА”. Не всичко е за продан, защото антиките не трябва да бъдат закупени от чужденци и изнесени извън България.

Да, все още има и такива търговци - малко са, но е хубаво, че антиките не са просто бизнес, който се изчислява в милиони, сравним единствено с търговията с оръжие.

След това реших да погледна един друг антикварен магазин на бул. “В. Левски”, намиращ се между попа и НДК. Този антиквариат е по-специален, занимават се с реставрация на старинни мебели. Техните клиенти са най-вече “старата софийска аристокрация”, както се изрази собственикът Янчо Стойчев.

Конкуренцията в сектора е наистина жестока и за това г-н Стойчев се е ориентирал към рекламата в медиите, защото редовните клиенти не са достатъчни за такъв специфичен и ограничен пазар. Възхищението ми беше пълно от този модерен подход, който аз не очаквах

Антикварният бизнес е един необятен океан, продължи разговора господин Стойчев - само порцеланът например е десетки видове. Затова трябва да бъдете готови, че в тези магазини може да откриете абсолютно всичко, което желаете, стига да имате търпението и упоритостта да го направите.

Той допълни, че реставрацията на стари мебели е в разцвет, което ме кара да мисля, че освен Лили Иванова, има и други “аристократи”, почитатели на огромни кресла от XIX век.

Тъй като бях наблизо, се сетих за един магазин, който подминавах толкова дълго докато бях в гимназията. Това е “Летоструй” на ул. “Г. С. Раковски” 157. Оказа се наистина вълнуващо преживяване и бях опиянен от разнообразието от предмети. Още на входа имах чувството, че това е нещо между Ориент експрес и парижко кафене.

Антикварът, наистина любезен човек, започна своя разговор още с влизането ми. За мое учудване той сподели, че най-добрите клиенти са българите, руснаците и италианците, а най-лошите – българите от чужбина. В течение на разговора там забелязах стар немски музикален шкаф, датиращ от 1900 г., който струва към 9000 евро.

Трябваше да го попитам и за проблемите на бранша, а това определено е един сложен и крехък бизнес. Оказа се, че много от предметите, които съм виждал по магазините, са имитации, т.е. фалшификати. Видимо притеснено продавачът сподели, че само в България има 3 фабрики, които се занимават с производство на фалшиви антики.

Фалшификатите се продават най-често пред катедралния храм-паметник “Александър Невски”, но също така може да попаднете на тях и в някои от магазините. Затова внимавайте какво купувате - единствено експерт може да различи фалшификатите от автентичните предмети.

В друг антикварен магазин, отново на “Раковски”, на ъгъла с “Московска”, ми казаха, че най-много измами стават в on-line търговията на антики, защото е твърде вероятно да не са никакви антики, а фалшификати, произведени в някоя гаражна леярна в Перник.

Въпреки всичките опасности при пазаруването на антики, които могат да ви сполетят, това е едно неповторимо преживяване. А и не е за изпускане възможността да намерите нещо интересно на изгодна цена.

Бъдеще за антиквариатите винаги ще има, защото са превърнали миналото в бизнес. Така че купете си стар руски свещник от времето на Екатерина Велика или пък плоча на Мадона, издадена от Балкантон (аз вече съм горд притежател на такава). Все пак старото носи щастие

P.S. Aко случайно видите статуя на Мадона в някои прашен ъгъл, обадете ми се и не я пипайте, моя си е! А и грамофон така и не намерих.