Руснак можеше да е първият човек на Луната, но защо САЩ победи?

На 20 юли 1969 година американците постигат една мечта, по-стара дори и от цивилизацията – хора да стъпят на повърхността на друг свят, отвъд Земята. Но ако е имало нация, за която светът е бил сигурен, че може да постигне този успех, то това е бил Съветският съюз.

СССР винаги е бил пръв – в това да изстреля първия сателит, да направи първата совалка с екипаж, да прати първия човек в Космоса, първата жена, а след това първата разходка.

След пожара на Аполо 1 изглежда сякаш Съветският съюз ще развее първи знамето си на Луната. Но така и не се доближава до нея. Защо? Отговорът се крие зад едно име - Сергей Корольов.

Много преди човечеството да прескочи границите на гравитацията, има шепа учени, разпръснати по целия свят, които създават това, което днес познаваме като наука на теоретичната астронавтика. И въпреки че тя има много общо с теориите на Нютон, много притеснения и съображения се появят с идеята за полет в Космоса. За разлика от пътуването на Земята, този извън атмосферата на планетата ни изисква: източник на гориво, който да се задвижва при липсата на атмосфера, непрекъснато ускоряване за дълъг период от време, материали, които да предпазят хората от радиация, налягане, температура и суровия вакуум на Космоса и да се изчисли, как да се максимизира полезния товар, като горивото и ракетната маса останат константни. 

Няколко души се борят с разрешаването на тези проблеми сами – Робърт Годар, Робърт Естнау-Пелтерие и Херман Оберт, който бил ментор на младия Вернер фон Браун. Но най-близо стигнал Константин Циолковски, който първи разбрал връзката между консумираното ракетно гориво, масата, тягата и ускорението. Той допринася повече от всеки друг за развитието на космическия полет. И докато Годар бе американец, Естнау-Пелтерие бил французин, Оберт бил германец, то Циолковски цял живот остава в СССР.

Той умира 1935 година, но оставя огромна следа в Русия и вдъхновява, и ръководи Сергей Корольов, който винаги е мечтаел да пътува до Марс. Именно той през 1933 г. пуска първата съветска ракета с течно гориво и първата ракета с хибридно гориво.

Но през 1938 година Корольов става жертва на Голямата чистка на Сталин. Той е затворен в ГУЛАГ и остава там до 1944 г.

След края на Втората световна война космическите програми както на СССР, така и на САЩ са подсилени от пленените немски учени. Докато американците държат в ръцете си някои от най-големите умове на Германия, руснаците успяват да докопат записки и рисунки за производството на V-2, направени лично от Хелмут Грьотруп.

Но Съветският съюз има предимство – работата на Циолковски. Комбинацията между германската технология V-2, теориите на Циолковски и мозъкът и въображението на Корольов, била перфектната рецепта за успеха на СССР в надпреварата за Космоса.

През 1945 година той започнал да разработва ракетни мотори. По-късно бил отведен в Германия, за да възстанови ракетната технология V-2. През 1946 година вече бил начело на група германски учени, сред които и Грьотруп, които трябвало да разработят програма за ракети и снаряди. Корольов е назначен за главен конструктор на ракети с далечен обсег. До 1947 г. неговият екип изстрелва ракети R-1 - перфектни копия на немските V-2.

Разбира се, американците правят абсолютно същото, но докато те просто копирали технологията,  Корольов я усъвършенствал.

До 1949 година СССР вече изстрелвал ракетите R-1, създадени от някога репресираният от Сталин учен. Но той вече мислел по-далеч – за ракетата R-3 с обсег 3000 километра, достатъчни да стигне от Великобритания до Москва. И отново благодарение на него, през 1957 година, руснаците изстрелват първата междуконтинентална балистична ракета R-7. Тя можела да носи съветска атомна бомба от Санкт Петербург до Ню Йорк.

Възползвайки се от славата си, Корольов иска да използва R-7 за да изстреля сателит в Космоса. Комунистическата партия изобщо не е заинтересована, докато САЩ не обявяват, че ще инвестират милиони долари за изстрелването на сателит. За по-малко от месец Корольов вече е проектирал, конструирал и изстрелял Спутник-1.

4 октомври 1957 година – космическото съревнование официално започва

Умът на Корольов е извел човечеството извън границите на гравитацията на Земята и в орбита около нея. Неговите постижения били прекалено големи, за да бъдат пренебрегнати международно. По-малко от месец след Спутник-1, Спутник-2 потегля към Космоса заедно с кучето Лайка на борда си.

Следва сложният Спутник-3, оборудван със записвателно устройство и сложни научни инструменти. Излита през май 1958 година и демонстрира пълната сила на съветските възможности в битката за Космоса. Сега очите на  Корольов и екипа му са вперени в Луната. Той преработва ракетата R-7, за да я изстреля извън орбитата на Земята.

Въпреки липсата на финансиране, натиска на времето и липса на възможност за тестване на хардуера, Корольов е устремен към изстрелването на ракетата. На 2 януари 1959 година Луна-1 стига спътника ни, но прелита край него, вместо да се приземи на повърхността. На 14 септември същата година Луна-2 полита и се превръща в първия обект, сътворен от човека, който каца на Луната. По-малко от месец по-късно Луна-3 прави първата снимка на далечната страна на спътника ни.

Съветския съюз напредва, докато САЩ успява само да го догонва

А мечите на Корольов растат – той се стреми към първото меко кацане на Луната, а след това – Марс и Венера. Но най-голямото му желание било хората да стъпят навсякъде, където ракетата може да ги отведе.

В началото на 1958 година той започнал да разработва кораба Восток – напълно автоматизирана капсула, която можела да побере човек. През 1960 г. прототипът вече бил готов и изстрелян. Той обикаля орбитата на Земята 64 пъти, преди да падне. А на 19 август същата година, кучетата Белка и Стрелка политат към близката орбита на Земята и още повече – успяват да се върнат. Те се превръщат в първите живи същества, които са полетели в Космоса и са се върнали.

Дошъл и паметният ден – 12 април 1961 година. Корольов успял да модифицира R-7 и изпратил Юрий Гагарин в Космоса – първият човек, прескочил ограниченията на гравитацията и обикалял в орбита около Земята. Последвала го и първата жена космонавт – Валентина Терешкова.

Сега Корольов искал да прати не един, а много хора в Космоса и след това – на Луната. Веднага след успешната мисия „Восток“, той започнал да работи по „Восход“. Супер ракетата N-1, толкова голяма, колкото „Сатурн V”, можела да побере трима души на борда си, да се приземи гладко и да се върне обратно на Земята. На 12 октомври 1962 г. Владимир Комаров, Константин Феоктистов и Борис Егоров обикалят в орбита 16 пъти с Восход-1.

Пет месеца по-късно, на борда на Восход-2 е Алексей Леонов – той успява да направи първата космическа разходка.

Всички предпоставки са налице. През октомври 1967 година,руснаците вече трябва да са стъпили на Луната.  Корольов вече работи по космическия кораб „Союз“. Той трябва не просто да качи хората на спътника ни, но и да изпълни мечтата на Циолковски, хора да бъдат изпратени на Марс.

Но не било писано да се случи

На 5 януари 1966 година Корольов влиза в болница за рутинна операция. Девет дни по-късно умира от усложнения, заради рак на дебелото черво.

След смъртта му всичко за Съветския съюз започва да пропада. Първият полет, проведен под зоркия поглед на наследника му Василий Мишин приключва по най-лошия възможен начин – с първата смърт в историята на космонавтиката. След това, смъртта се превръща в нещо нормално. Гагарин умира при тестови полет през 1968 година. Мишин се пропил. Множество ракети N-1 се взривяват през 1969 т.

Ако не беше неочакваната смърт на Сергей Корольов и грешките на неговия наследник, Съветският съюз можеше първи да развее знамето си на Луната. Това е единствената причина, поради която САЩ успява да ги догони и в последствие – да ги задмине.

Да, СССР постига някои малки цели – първият роувър на Луната, първите безпилотни кацания на Марс и Венера през 70-те. Но голямата награда бе взета от САЩ, а историята показва нещо много просто – понякога един човек може да е разликата между успеха и неуспеха.