Джоши, който се зарази с COVID на Еверест, но го изкачи въпреки два циклона

На 8 май Харшвардхан Джоши се насочва към базовия лагер на Еверест, за да тръгне по склоновете към най-високия връх в света. Той и екипът му чакат почти месец, докато екип от шерпи прегледа маршрута и закрепи въжетата чак до върха, който остана непокорен през 2020 година заради пандемията. Заедно с над 400 други ентусиасти 26-годишният младеж се надява да сбъдне мечтата на живота си.

Предвид пандемията, която бушува в Непал и родната му страна Индия, колега алпинист е донесъл няколко бързи теста за COVID-19. Тези тестове откриват наличието на протеини, уникални за коронавируса, и предоставят резултати за минути. Джоши решава да си направи един от тези бързи тестове, а след това излиза от палатката си, за да направи няколко снимки на живописната гледка.

Той мисли за първото препятствие, което го очаква по-късно същата вечер, когато екипът му трябва да потегли към върха - смъртоносният ледопад Кумбу - лабиринт от извисяващи се ледени блокове. След като събира мислите си, той се връща в палатката, където го посрещат оглушителна тишина и празни погледи. Тестът му се оказва положителен за COVID-19. Джоши се надява, че това е грешка и си прави още един тест. Той също дава положителен резултат.

"Беше тиха сцена", спомня си Джоши пред VICE. "Те знаеха какво означаваше експедицията за мен, а сега трябваше да продължат без мен."

Пътуването до върха

Преди десетилетие Джоши живеел спокоен живот далеч от планините. Предпочита да чете книги на открито, докато расте във Васай, в покрайнините на Мумбай, Индия.

През 2011 г. кратко изкачване на близък хълм променя живота му - тогава Джоши се влюбва дълбоко в идеята за изкачване на мащабните върхове. "Разбрах, че истинската красота започва там, където пътят свършва", казва той.

Докато следвал за IT инженер, той започнал да спестява пари, като сглобявал компютри като странично занимание.  След като завършва инженерска степен през 2017 г., той измисля по-добра инвестиция за парите, които първоначално е спестил за следдипломна степен - изкачване на Еверест.

Джоши усъвършенства уменията си в по-малки планини и следва строг режим на обучение. Работата му като консултант по дигитален маркетинг и домакин на Airbnb му дава гъвкавостта да вложи всичките си усилия в обучение за изкачването на Еверест в продължение на две години. Междувременно пише хиляди имейли, за да събере средства за изкачването, което може да струва колосалните 40 000 долара. Усилията му най-накрая дават резултат миналата година, само за да може пандемията да отмени сезона за катерене в Непал, засягайки поминъка на хиляди, свързани с индустрията. Но когато 2021 г. настъпила с малко надежда за възможност за пътуване, той знаел, че е време.

Къмпинг с COVID

Сезонът за катерене тази година се разви при най-необикновените обстоятелства. Въпреки опасенията от втора вълна, Непал противоречиво реши да отвори отново връх Еверест и други планини след година затваряне.

Джоши пристига в Катманду в края на март 2021 г. и потегля към върха.

Едноседмичен поход от Лукла, портата към Еверест, където се намира летището Тензинг-Хилари, го довежда до базовия лагер на Еверест. В средата на април започват да се появяват първите сведения за коронавирус в базовия лагер, въпреки че непалските власти продължават да отричат, че вирусът е пристигнал в подножието на най-високия връх в света.

"Имаше въведени правила за карантина, но никой не провери прилагането им. Алпинистите просто тръгваха към Лукла след няколко дни изолация", разказва Джоши.

Без пунктове за тестване, никой не можел да направи разлика между симптома на коронавирус и сухата, упорита "кашлица Кумбу", която повечето алпинисти изпитват на тази височина. Само по-големите експедиции са били оборудвани с лекари и комплекти за тестване, казва Джоши.

"Ние също можехме да се тестваме само след като един от алпинистите в екипа ми помоли жена си да донесе комплекти за бърз тест със себе си от Индия", спомня си той.

В Дибуче, село близо до базовия лагер, съекипникът на Джоши, който живее в същата хижа,дава положителен резултат на теста и решава да отлети обратно за вкъщи. Скоро петима други членове на екипа също са се заразили с вируса. На 8 май Джоши станал шестият.

Първият приоритет на Джоши e да се изолира в самостоятелна палатка за 10 дни. Тъй като бил до голяма степен асимптоматичен, той решил да остане в лагера, вместо да бъде евакуиран с хеликоптер и откаран в болница с други болни алпинисти. Младежът се надявал, че може да продължи изкачването след края на изолацията си.

"Помолих лекарите у дома за съвет. Изпратиха ми план за лечение и накарах организатора на експедицията ми в Катманду да изпрати лекарствата с хеликоптери, които редовно летят до базовия лагер", обяснява той. Така алпинистът прекарва дълги часове и дни пеейки и практикувайки дихателни упражнения, докато е в изолация.

"Прекарах повечето време в самата палатка. Кухненската палатка, която беше на мястото за експедицията, ми пращаше храна. Хранех се сам на студа навън, наистина самотна работа. "

В допълнение към безпокойството му, циклонът "Тауктае" - който убил повече от 100 души в Индия - заплашил да разбие мечтата му за пореден път.

"Трябваше да бъда дисциплиниран и да запазя спокойствие, тъй като ситуацията се променяше всеки ден. Също така исках да се уверя, че съм напълно добре, преди да стъпя в планината", казва той.

Въпреки че сезонът на катерене обикновено приключва през май, властите на Непал го удължили и през първите няколко дни на юни, за да дадат на алпинистите, чакащи добро време, още един шанс за атака на върха.

Предварителен преглед

На вечеря на 19 май нещата най-накрая потръгнали за Джоши. Имало кратък прозорец с хубаво време, предсказан в следващите дни, а последният му тест за COVID-19 е отрицателен.

Първоначалният план е първо да се изкачи Еверест, а след това Лхотце - съсед на Еверест и четвъртият най-висок в света. Но Джоши решава първо да опита Лхотце, тъй като през този кратък период на хубаво време щяло да има по-малко алпинисти. В полунощ той тръгва в компанията на двама водачи - Фурте Шерпа и Ануп Рай.

"Някои от най-силните и опитни шерпи в екипа бяха напуснали поради COVID", казва Джоши. Той се тревожи как дробовете му ще реагират на такава голяма надморска височина, веднага след като се е възстановил от вируса, за който е известно, че засяга именно тях. "Придружаващите ме бяха млади, но силни. Реших да взема двама шерпи за максимална безопасност, в случай че нещо се обърка."

Тримата напредват нагоре по планината. На 21 май той достига лагер 3, където среща редица алпинисти, насочени към Еверест. Стандартните маршрути нагоре по Еверест и Лхотце са еднакви до този момент. Той решава да рискува и да се върне към първоначалния си план за атака на Еверест. С повече лоши метеорологични условия, предсказвани в следващите дни поради друг циклон, алпинистът осъзнава, че този къс прозорец е може би най-добрият му шанс.

"Вятърът щеше да бъде силен, а прозорецът за добро време за изкачване беше много тесен", обяснява той. "Но все пак реших да го направя. Организаторът на експедицията ми каза, че това ще бъде изцяло моя отговорност, тъй като ще имам само един опит за върха. "

На следващата сутрин Джоши вече е на път. Скоро той се натъква на опашка от около 200 алпинисти, няколко се влачат по стръмния терен, докато държат други зад себе си. Той решава да изпревари няколко от тях, като се откачи от неподвижната линия, която го придържа към склона, преди да се върне по пътеката. Към 13:00 той бил в South Col, последният лагер преди върха.

"Условията бяха ужасяващи и ветровете унищожиха палатките ни. Трябваше да вземем назаем от друг екип и ни отне два часа, за да се настаним в South Col. Вятърът виеше отвън и наистина се надявах палатката да не се разкъса, докато сме вътре", спомня си той.

В 21:40 ч. Джоши и придружаващите го шерпи тръгват към върха въпреки ветровете с над 50 км/ч. Силните пориви го карат да пада често в снега. Триото трябва да потърси подслон зад някои скали, за да смени кислородните бутилки в "The Balcony" - относително плосък участък на Еверест на около 8 400 метра. Лишаването от сън допълнително започнал да му пречи.

Но нещата се подобряват, след като светлината на деня загрява телата им. Накрая те стигат върха. Ледникът от северната страна в Тибет е нажежен под утринното слънце. Лхотце се откроява зад него, както и другите хималайски гиганти в далечината.

"На върха преди нас имаше поне 20 души. Просто седях там и се наслаждавах на гледката около мен. След това се поклоних на моите водачи и им благодарих, че са ме отвели до върха безопасно", казва той.

Въпреки че това е важен повод, предстоящият циклон означавало, че Джоши има само няколко минути, за да направи снимки, преди да тръгне да слиза от Еверест. "Просто не се чувствах толкова развълнуван, колкото си мислех. Чувствах, че всичко, с което трябваше да се справя, преди да стигна до тук, беше далеч по-предизвикателно от изкачването на самия върха. “

По пътя си надолу те се сблъскват с прословутото задръстване, което често се случва близо до върха. Екипът трябва да изчака своя ред за спускане, докато други алпинисти все още се насочват нагоре. За да запазят максимално много бутилките си, те намаляват кислородния си поток. Джоши изстива с всяка изминала минута, но не може да направи много. Накрая той става нетърпелив и решава да слезе надолу, без да използва фиксираната линия за безопасност. Незначително приплъзване го кара да падне върху тялото на мъртъв алпинист на почти вертикална скална стена близо до върха.

"Бях виждал няколко трупа и преди, но това наистина се отбеляза в съзнанието ми, защото бях дехидратиран и изтощен", разказва Джоши.

Накрая, след почти 22 часа откакто тръгват от базовия лагер, те достигат безопасността на лагер 2, където всички екипи създадали база, преди да продължат нагоре или надолу по планината. Тук екипът трябвало да изчакат пет дни, за да премине циклона Яас, преди да успеят да продължат.

Силите на Джоши отслабвали с увеличаването на чакането. Но накрая, на 28 май, времето се изчистило и екипът решил да тръгне. Само след 30 минути спускане времето отново се влошило.

"По маршрута има много скрити пукнатини и моят приятел Пемба Таши Шерпа, който е изкачвал Еверест пет пъти, беше починал преди няколко седмици, след като паднал в една такава. Това бе в съзнанието ми, особено след като беше трудно да се постигне напредък с видимост до 10 метра. "

По пътя забелязват палатки, заровени под няколко фута сняг. Те продължават напред и влизат за последно на върха на ледопада Кумбу. Петнадесет минути по-късно Фърте сграбчва Джоши и двамата потъват, повлечени от парчета лед и сняг. Кула от лед се била срутила на малко разстояние над тях. Те имали късмет, че не са стъпили на нея, но тя унищожава въжето, което свързва пътя напред. На алпинистите  им отнема известно време да се ориентират в срутения терен, преди да подновят спускането си.

Когато влязъл в базовия лагер в 16:30 ч. същия следобед, Джоши повторил последните няколко седмици в главата си. Еверест го беше тествал от време на време и смъртоносният коктейл от коронавирус и циклони почти разбил всичко, за което е работил.

Но Джоши все пак иска да се върне в планината някой ден. И се надява, че следващия път ще бъде далеч по-малко смъртоносно.