Българският Великден в странство

В друг ден пред българския блок във Виена е пусто, но днес има много народ. Събрани като по нареждане, българските миряни в града очакват Възкресението, което отец Петкин празнично ще обяви.

По пейките в градинката пред блока са накацали новодошлите студенти и вдигат гюрултия с бири и концентрати в ръка, освободени от родителския контрол. Подпрени на катерушките, логистични предприемачи и други позакръглени мъже на средна възраст се чукат с яйцата, грижливо транспортирани дотам от съпругите им.

Дечурлига с модерни, западни имена се гонят около насъбралите се групички хора, а баби и майки се опитват да ги хванат, за да не уронят с играта си изгладения за празника семеен имидж.

Откъслечно се чуват разговори за това в колко часа ще е молебенът, Пешо фризьорът справил ли се е с официалната великденска прическа и как ще се опази тя от опърляне, колко яйца са се счупили при боядисването, отецът Петкин наистина ли е майор от Държавна сигурност, ще може ли огънчето, къде се продава девесил за агнешкото и на кой как му е колата.

На фона на светлото настроение чернее само гъчканицата пред църквата, разположена в квадратния вътрешен двор на блока на българското посолство. Злите езици твърдят, че преди да се преустрои в храм, сивата постройка без прозорци е била младежки дом. Синовете и дъщерите на властта чествали легендарни оргии в „трафопоста“.

Било горе-долу тогава, когато някой импортирал хилядите буркани лютеница, но поради трудното им лансиране на местния пазар ги складирал в мазето. По незнайни причини бурканите изгърмели, та тогавашните студенти в бригаден строй трябвало да изчистят цялото подземие на посолствения блок.

Двайсет минути след началото на молебена отец Петкин се обърна към църковната порта и подкани миряните да го последват. Стотина души тръгнаха след него, но 70-80 успяха да влязат и препълниха всичко. Както коридора с функции на магазин, така и помещението с олтара.

И вътре никой нищо не бил чул, освен правостоящите на първа линия пред отчето, които ще да представляват българското висше общество във Виена. Това са меценатите, които освен на литературните четения, джаз концертите и особено на коктейлите в културния ни център, ще присъстват и на първия български бал в града. Галасъбитие, което между другото обещава и благоприятна обстановка за сключване на много сделки.

Пред църквата някои се поразсърдиха, че не са усетили никакво Възкресение. Някои други пък негодуваха на общо основание и търсеха виновни за това и онова. Като цяло мнозинството се чувстваше добре. Мина и този Великден, пречистихме се.

Излезли мъчително през тесния безистен, повечето запалиха по цигара, побъбриха си и счупиха останалите от по-рано яйца. После парадно, като по команда, запалиха колите и отпрашиха.  

Остана само висшето общество и последната му болна тема – ще бъде ли Румяна Желева новият посланик, както твърдят слуховете, и как ще се разберат с нея.