Преди 10 години Международната космическа станция (МКС) става постоянно обитаема: към руския служебен модул "Звезда" на 2 ноември 2000 г. се скачва пилотираният "Союз ТМ-31" с първия екипаж в състав командирът на станцията, астронавтът от НАСА Уилям Шепърд и руснаците Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов.
Ставайки основоположници на станцията, Шепърд, Крикальов и Гидзенко подготвят почвата за продължително пребиваване на земляни в Космоса и за обширни международни изследвания. Днес на станцията постоянно работи екипаж от шест души – представители на Русия, САЩ, Канада, ЕКА и Япония. Руските кораби продължават да поддържат успешно пилотирания режим на МКС.
В днешно време към станцията летят по четири пилотирани „Союз“-а на година и руската страна е поела изцяло отговорността по транспортирането на екипажите на МКС.
Руските „Союз“ служат не само като средство за транспортиране на екипажи, но и в качеството на орбитални кораби спасители.
„Вероятно без нашите кораби МКС нямаше да може да бие рекорда на станцията „Мир“ по непрекъснато пребиваване на човек на космическа станция“, подчертава шефът на Роскосмос.
Рекордът е поставен на 22 октомври в 11,13 ч. московско време (10,13 ч. българско). На собствената си станция „Мир“ космонавтите са отработили 3641 дни – от 8 септември 1989 г. до 28 август 1999 г. От времето на началото на строителството на МКС на нейния борд са пребивавали над 190 души – граждани на Русия, САЩ, Канада, Италия, Франция, Япония, ЮАР, Белгия, Испания, Холандия, Бразилия, Германия, Швеция, Малайзия и Република Корея.
Руските екипажи на МКС постоянно водят научни програми, реализирали са около 50 експеримента за времето на продължителната експедиция. Резултатите от изследванията, проведени от космонавтите в условия на микрогравитация, се използват в медицината, биотехнологиите, екологията и други области.
Строителството на МКС започва с пускането на първия модул "Заря" на 20 ноември 1998 г. Построен в руския Център „Хруничев“ по контракт с компанията „Боинг“ и с американски пари, модулът „Заря“ става първият елемент от най-голямото в днешно време съоръжение в Космоса. Руската „Заря“ е изведена в орбита от ракета-носител „Протон“ от космодрума Байконур.
Преговорите по проекта МКС започват още през 1993 г. До този момент Русия има зад гърба си 25-годишен опит по експлоатация на орбиталните станции „Салют“ и „Мир“, собствени пилотирани кораби „Союз“ и космически товарни кораби „Прогрес“. Освен това собствената им космонавтика, за разлика от американската, разполага с уникален опит за провеждане на продължителни пилотирани полети – до 438 дни.
„Първа лястовица“ на бъдещия проект става срещата на 15 март 1993 г. между тогавашния шеф на Росавиакосмос Юрий Коптев и главния конструктор на РКК „Енергия“ Юрий Семенов с директора на НАСА Даниел Голдин. След това, на 2 септември, министър-председателят на РФ Виктор Черномирдин и вицепрезидентът на САЩ Алберт Гор подписват „Съвместна декларация за сътрудничество в Космоса“, предвиждаща създаването и извеждането в орбита на международна станция.
Управлението на полетите на МКС се осъществява от два центъра – руския в подмосковския гр. Королев и американския в Хюстън, щата Тексас. Във всеки център постоянно има работни групи от специалисти от други страни. Работата на влизащите в състава на МКС лабораторни модули – европейския „Колумбус“ и японския „Кибо“ – се контролира съответно от Центровете за управление на Европейската космическа агенция и Японската агенция за аерокосмически изследвания.
МКС се върти около Земята на средна височина около 340 км, извършвайки 16 оборота за денонощие.