Възможно е орбиталният рентгенов телескоп Chandrа да е открил най-младата черна дупка със звездна маса, която е само на около 30 години, съобщиха в понеделник учените, обработващи данните от телескопа, на интернет конференция в НАСА, пише РИА Новости.
Обектът, изучаван от Chandrа и европейските космически обсерватории XMM-Newton и ROSAT, представлява остатък от взрив на свръхновата SN 1979С в галактиката M100, отдалечена от Земята на 50 млн. светлинни години. Излъчването на този обект в рентгеновия спектър в 1995–2007 г. е било много стабилно. Според учените това може да е практически „новородена“ черна дупка, която се „храни“ с остатъците от свръхновата.
„Възможно е да сме открили най-младата в историята на астрономията черна дупка в нашия „район“ на Вселената“, казва Даниел Патнауд, ръководител на изследването.
Кимбърли Уивър от Центъра по космически полети „Годард“ подчертава, че това е първият случай, когато „знаем точната дата на раждането на черна дупка“. „За астрономите това е великолепна възможност за изучаване на младите черни дупки“, казва Уивър.
Тя добавя, че е напълно вероятно сега учените да успеят да открият цяло поколение млади черни дупки, намиращи се на ранен етап от своя живот. Това ще позволи по-добре да се разбере механизмът на възникването им и условията, необходими, за да се „прероди“ звездата в черна дупка.
Участниците в пресконференцията отбелязват, че откритият от тях обект може да се окаже не черна дупка, а мъглявина от особен тип – газообразна мъглявина с пулсар (pulsar wind nebula) – най-известната мъглявина от такъв тип е мъглявината Рак (Crab) в съзвездието Телец. Тогава според учените може да се говори за най-младата мъглявина от подобен тип.
Абрахам Лоъб от Харвард-Смитсонския център по астрофизика отбелязва, че звездата, породила необичайната черна дупка, е имала маса около 20 слънчеви, а самата свръхнова се отнася към достатъчно рядък тип свръхнови от II тип – такива по оценки на учените са около 6%. При раждането на черна дупка от взрив на свръхнова от този тип не възниква гама-изригване – основния „сигнал“, по който астрономите намират дупките.
„Възможно е за първи път да наблюдаваме обичайния начин за раждане на черни дупки“, казва Лоъб и пояснява, че по теоретични представи повечето черни дупки със звездна маса възникват точно по такъв начин.
Според астрономите на НАСА няма достатъчно данни, за да се каже еднозначно какъв точно е необичайният обект, но Уивър отбелязва, че тя смята версията с черната дупка за по-вероятна.
Освен това, както се отбелязва в съобщение на НАСА, данните от наблюденията на Chandrа съответстват на хипотезата от 2005 г., според която ярката светлина на SN 1979С във видимия диапазон е свързана със струи вещество, което излъчва дупката.
Обичайно такива струи създават гама-изригването, но в този случай тя не може да „пробие“ водородната обвивка на дупката и я кара да излъчва видима светлина.
Анимация как свръхновата се превръща в черна дупка можете да видите тук