Учени се съгласиха с теорията за плоска Вселена

Проверка на космологичния модел на Вселената, според който около 72% от нейната маса се дължат на тъмната енергия, по нова методика потвърди, че Вселената е „плоска“, а т.нар. космологична константа на Алберт Айнщайн може да бъде обяснена с ускорение на разширението й, смятат автори на статия, дадена за публикация в сп. Nature.

Космологичната константа (Λ) е въведена от Айнщайн през 1917 г., за да имат решение неговите уравнения на гравитационното поле в Общата теория на относителността, които описват стационарна, независима от времето Вселена. Въпреки модела на разширяващата се Вселена на Александър Фридман от 1922 г., в който не е необходима космологична константа, предположението на Айнщайн за статичността на Вселената се е приемало за смислено до практическото доказване на откритието на Едуин Хъбъл, че Вселената се разширява (закон на Хъбъл).

Айнщайн добавя космологичната константа, характеризираща свойствата на вакуума, в собствените си уравнения на Общата теория на относителността, които допускат съществуването на стабилна Вселена, която не се свива и не се разширява. По-късно обаче американският астроном Едуин Хъбъл установява, че в действителност Вселената се разширява, а самият Айнщайн нарича комологичната константа своята „най-голяма грешка“.

Космологичната константа остава предмет на интерес за учените, но до 1990 г. се смята, че тя незначително се различава от нулата. През 1998-1999 г. наблюдения на свръхнови показват, че Вселената се разширява с ускорение, а след това данните от сондата WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe), изследваща реликтовото лъчение – „ехо“ от Големия взрив, навеждат учените на мисълта, че Вселената се „разбутва“ от тайнствената тъмна енергия, на която се дължат 72% от нейната маса. Тези изводи предизвикват нов интерес към космологичната константа.

Кристиан Маринони и Аделин Бизи от Университета в Прованс, Франция, предлагат нов метод за проверка на представата за структурата и свойствата на Вселената, основан на геометрията на двойки галактики с голямо червено изместване, тоест силно отдалечени от наблюдателя.

Те се позовават на фактора, че според съвременните представи „формата“ на Вселената зависи от нейното „съдържание“, тоест геометричните измерения може да се използват за определяне на състава на Вселената и в частност за количеството тъмна енергия в нея.

Учените използват модификация на теста Алкок–Пачински, разработен преди 30 години. Този тест се основава на разглеждане на симетрични обекти в космическото пространство като „стандартни сфери“, чието изкривяване е свързано с изкривяването на пространството, предизвикано от разширението на Вселената.

Плоската Вселена (flat Universe) е модел на развитие на Вселената, според който нейното разширяване е безкрайно, а кривата на пространството – нулева, тоест тя е плоска. В този модел животът на Вселената завършва или с "Голямо замръзване", или с "Голям взрив". Данни за "плоскостта" на Вселената са постъпвали от WMAP и по-рано.

Правени са многократни опити да се приложи този метод например за струпване на галактики, но точността на измерванията била недостатъчна. Маринони и Бизи изучават разпределението на взаимната ориентация на двойки галактики, въртящи се една около друга. Във Вселената без тъмната енергия това би било сферично симетрично – тоест количеството двойки, ориентирани във всяко направление, би било еднакво.

Наблюденията показват, че колкото по-далеч от Земята се намират двойките галактики, толкова по-асиметрично е разпределението на тяхната ориентация. Това, според учените, съответства на модела за плоската Вселена.

Освен това изследователите отбелязват, че най-удачното обяснение на феномена тъмна енергия може да бъде точно Айнщайновата космологична константа, обозначаваща вакуумната енергия. Учените получили и най-точната засега оценка на величината на тази константа, съобщава РИА Новости.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.