Животът на Земята е възникнал драматично преди около 3 милиарда години, когато примитивните форми са развили по-ефикасни начини за използването на слънчевата енергия, предаде Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър".
До този извод са стигнали учени от Масачузетския технологичен институт. Те са създали компютърен модел на "геномен фосил" (геном на предшественикана всички живи организми) – модел на около 1000 ключови гени, които съществуват днес, и са изчислили как те са еволюирали от далечното минало.
Благодарение на фосилите, учените знаят, че животът на Земята е навлязъл в ера на бързи промени преди около 580 милиона години – период, известен като "камбрийска експлозия". Тази еволюция на видове е продължила милиони години, за да се стигне до познатото ни днес биоразнообразие.
Първите признаци за живот на Земята датират преди около 3,8 млрд. години. Тяхната еволюция е била по-трудна за проследяване, тъй като единствените форми на живот в предкамбрийската ера са били бактерии и други едноклетъчни организми. Те не са имали черупки и скелети и са оставили твърде малко фосилизирани следи.
За сметка на това всички живи същества имат генетичен "багаж" – генома, който са наследили, или поне частично, от своите предшественици.
Идеята на авторите на проучването е била въз основа на съвременните геноми да реконструират еволюцията на древните микроорганизми.
За да се впуснат по дирите на далечните предкамбрийски предшественици, в компютърния си модел на "геномния фосил" специалистите от Масачузетския технологичен институт са взели предвид всички видове еволюция, познати във времето – поява или изчезване на гени, прехвърляне чрез кръстосване на видове, "ограбване" на едни видове от други.
Възстановените "геномни фосили" са показали, че между 3,3 и 2,8 милиарда години е настъпил относително кратък от еволюционна гледна точка период, белязан от "генетични иновации". Те са стимулирали тогавашното биоразноабразие и са довели до възникването на много нови видове. През този период са възникнали 27 процента от всички съществуващи сега генетични семейства.
"Забележителното в това откритие е доказателството, че историята на древните събития е записана в споделяната от живите организми ДНК", споделя Ерик Алм от изследователския екип.