Земните бури са способни да пораждат потоци антиматерия, установиха учени, анализиращи данните от космическия гама-телескоп Fermi, призван да търси източници на гама-лъчение във Вселената, съобщава РИА Новости.
Този телескоп открил и напълно земни източници на гама-лъчение – кратки гама-изригвания, възникващи заедно с мълниите. Всекидневно на планетата възникват около 500 такива изригвания, макар че повечето от тях не се фиксират.
"Тези сигнали се явяват първите свидетелства за това, че бурите пораждат лъчи от частици антиматерия", казва Майкъл Бригс от Университета Алабама, един от членовете на екипа на Fermi, който е представил откритието на конференцията на Американското астрономическо общество в Сиатъл.
Един от уредите на борда на Fermi – детекторът на гама-изригвания GBM (Gamma-ray Burst Monitor) фиксирал 130 гама-изригвания на Земята от момента на пускането на телескопа през 2008 г. Повечето от тях са били свързани с бури, разразили се в полезрението на апарата.
В четири от случаите уредът е фиксирал гама-изригвания, когато бурите на Земята са били далеч зад хоризонта. Така например Fermi "видял" изригване на 14 декември 2009 г., докато се намирал над Египет, а бурята била на 4500 км южно, в Замбия, и GBM не могъл да я наблюдава пряко.
Учените обясняват такива случаи на извънхоризонтно зрение с присъствието на антиматерия – антиподите електрони и позитрони – сред "продуктите" на мълниите. Мощните потоци електрони, възникващи при освобождаването на мълниите, пораждат гама-лъчение. На свой ред гама-лъчението, въздействайки на атмосферните атоми, може да доведе до появата на двойка частица-античастица – електрон-позитрон.
Движейки се по силовите линии на магнитното поле на Земята, в продължение на 23 милисекунди пътуващите към телескопа Fermi позитрони анихилирали с електроните и пораждали гама-лъчение, което е фиксирано от монитора GBM. Излъчената енергия – 511 килоелектронволта – съответства на предполагаема анихилация между електроните и позитроните.
Данните за откриването на земния генератор на антиматерия ще бъдат публикувани в сп. Geophysical Research Letters.
По-рано руски учени, изучаващи ролята на позитроните в космически лъчи, стигнали до извода, че те може да са пряко свидетелство за съществуването на тъмна материя.
Гама-телескопът Fermi (Fermi Gamma-ray Space Telescope) е изведен в орбита на 11 юни 2008 г. под името GLAST и през август е преименуван в чест на физика Енрико Ферми (1901–1954), един от участниците в Манхатънския проект и основоположник на физиката на високите енергии.
На апарата са монтирани два основни инструмента – телескопът LAT (Large Area Telescope), предназначен за обзор на небето в гама-диапазона, и детекторът на гама-изригвания GBM. Телескопът вече е дал много нова информация на учените, отнасяща се до еволюцията на Вселената, за природата на тъмната материя и гравитацията.