Става въпрос за най-интригуващата "отоплителна система" – тя позволява най-горните слоеве на атмосферата на Слънцето да са стотици пъти по-горещи в сравнение с повърхността му, съобщи сп. "Сианс е авнир".
Слънчевата корона бе обект на нови наблюдения. Комбинирайки данни от японския спътник Хиноде и американската обсерватория SDO (Solar Dynamics Observatory), учени установиха, че плазмата, изхвърлена от повърхността на Слънцето и преминаваща през атмосферата му, може да достигне много високи температури – от порядъка на 1 милион градуса по Целзий.
Достигайки най-външния слой от атмосферата на Слънцето – слънчевата корона, плазмата може да участва в мистериозен феномен, свързан със затоплянето й.
Обратно на онова, което човек може да си представи, температурата на повърхността на Слънцето е по-ниска, отколкото в короната му. Средната температура на слънчевата повърхност – фотосферата, която е видима с човешко око, е 5500 градуса по Целзий, в хромосферата – най-долния слой от слънчевата атмосфера, е между 3700 и 7800 градуса по Целзий, а в слънчевата корона достига 2 милиона градуса.
Няколко хипотези се опитват да обяснят това увеличаване на температурата. Плазмата е изхвърляна със скорост 50-100 км в секунда. Досега обаче нищо не показваше, че температурата й достига толкова високи стойности.
През 2007 г. Скот Макинтош от Националния център за атмосферни изследвания на САЩ и Барт де Понтийо от лабораторията по астрофизика на компанията "Локхийд Мартин" откриха особен вид струи плазма, които имат по-голяма скорост и изчезват по-бързо. Това означава, че плазмата е с по-висока температура.
Тези свръхбързи струи са загрявани до близо 1 милион градуса по Целзий, докато повечето им "посестрими" са с температура между 20 000 и 100 000 градуса.
Това вероятно не е единственият феномен, който обяснява по-високата температура на външния слой на слънчевата атмосфера. Вероятно са замесени и магнитни вълни, които преминават през слънчевата корона. Те са известни също като алфвенови вълни.
(БТА)