Защо СССР не успя да превземе Червената планета?

Съветският "щурм" на Марс, предприет през 60-те и началото на 70-те г. на миналия век, се проваля заради технологичното изоставане на СССР в сферата на електрониката. Поради тази причина не се създават достатъчно надеждни апарати и се стига до редица болезнени неуспехи, разказва пред РИА Новости акад. Михаил Маров, един от учените, работили по съветските марсиански и венериански проекти.

През август 2010 г. се навършват 35 години от старта на първата марсианска станция – сондата "Викинг-1" (проект на НАСА), работила на Червената планета 6 години и 116 дни. Но първото меко кацане на повърхността на планетата пет години преди "Викинг" е на съветския апарат "Марс-3".

"Имахме кацане, но апаратът работи само 20 секунди. Дори започнахме да получаваме картина и всичко прекъсна", спомня си Маров.

Този и други предприети от СССР опити да изследват Червената планета водят в най-добрия случай до частичен успех. Тази година Русия, след почти 15-годишно прекъсване в подобни изследвания, трябва да стартира междупланетната станция "Фобос-Грунт", която да донесе на Земята вещество от спътника на Марс. Такъв амбициозен проект в случай на успех може да върне страната сред лидерите в изследването на Космоса.

Омагьосаната планета

Марсианската програма, за разлика от успешните проекти по изследването на Венера и Луната, носи на съветските учени само разочарования.

Разработката на апарати за изучаване на Марс започват в СССР още през 1959 г., а първите от тях се отправят на път през 1960 г., четири години преди американските сонди. Но от 17 апарата, пратени от 1960 до 1996 г., частичен успех постигат едва пет, а осем са загубени още по време на пускането или почти веднага след старта.

Американските учени също губят достатъчно сонди: от 20 изпратени към Марс апарата са загубени 6. И все пак на САЩ се падат много големи успехи, включително два успешно работещи на повърхността на планетата марсохода и няколко изпълнени програми на спускаеми модули.

"Да се отиде на Венера, в определен смисъл беше по-лесно, защото там има плътна атмосфера и можеше пълноценно да се използва аеродинамиката. А на Марс всичко е много сложно. Между другото, американците сега използват в своите апарати наша идея – аербеци – надуваеми амортисьори", казва Маров. Но главният проблем за съветската програма си остава технологичното изоставане.

Въпроси за сигурността

Маров смята, че през 60-70-те години съветските инженери и учени не са разполагали с толкова развити технологии, каквито СССР е имал в края на 80-те, по време на създаването на "Буран". Според него нещата не са опирали само до финансиране, което в съветската програма по изследване на планетите далеч не е било така щедро, както в САЩ.

"Измъчваха ни проблеми със сигурността, най-вече на електрониката. Точно затова никога дори не сме правили опити да летим към планетите гиганти – Юпитер и Сатурн. Нашите апарати просто нямаше да оцелеят толкова дълго време", казва той.

И проблемът не е бил толкова в технологиите, колкото в самото отношение към работата. "Никога не сме имали такова отношение към качеството както на Запад, а електрониката е тънка работа", добавя Маров. В известна степен съветската програма е била обречена на провал.

"Разбира се, огорчен съм, че съветската пилотирана лунна програма не се състоя, но едновременно изпитвам чувство на спокойствие. Не вярвам, че щяхме да излетим успешно. Все нещо щеше да откаже", продължава той.

Началото

Двата първи апарата за изследване на Марс се разработват под ръководството на Сергей Корольов в ОКБ-1 през 1959 г. Марсианските сонди трябва да изследват междупланетното пространство и да изучат Марс. През октомври 1960-а станциите са пуснати, но заради проблем с третата степен на ракетата-носител нито една от тях не успява да излезе на траектория към Червената планета.

През пролетта на 1961 Корольов нарежда да започне разработка на нова многоцелева космическа станция за изследване на Венера и Марс. Проектът с обозначението 2МВ предвижда и създаването на спускаеми модули. Първата от двойката сонди, "Марс-1", е пусната на 1 ноември 1962 г. Тя успешно излиза на марсианска траектория, но телеметричните данни, постъпващи от борда, са обезкуражаващи: в един от клапаните на горивната система на двигателите има теч, което неминуемо води до загуба на апарата.

В края на краищата, на 21 март 1963 г., радиоконтактът със сондата е загубен. В този момент "Марс-1" е на 108 млн. км от Земята и вече е успял да предаде важна информация за междупланетното пространство на голямо разстояние от нашата планета.

Следващият апарат –"Зонд-2", се отправя към Марс на 30 ноември 1964 г., но търпи неуспех, защото слънчевите му батерии не успяват да се отворят напълно.

Космическа надпревара

Първите американски апарати – Mariner 3 и Mariner 4 – се отправят към Марс през 1964 г. Вторият от тях успява да изпълни поставената задача – да изследва Червената планета. Сондата предава на Земята снимки на Марс.

Съветските учени знаят, че американците ще направят нов опит да изпратят сонда към Марс по време на следващото сближаване на двете планети. През юни 1967 г., едва 20 месеца преди старта, започва разработката на апаратите от проекта М-69. Работата се води в крайно напрежение. За да успеят навреме, инженерите работят денонощно. Първият апарат е изпратен на 27 март 1969 г.

Няколко минути след изстрелването му става взрив в третата степен на ракетата. Останки от първата сонда М-69 падат в алтайските гори. След няколко дни, на 2 април 1969 г., е пуснат нейният "близнак", но и този опит завършва с катастрофа заради дефект на един от двигателите на ракетата.

Почти успех

Съветските учени не се дават. През 1971 г.е решено към Марс да се отправят три апарата, в чийто състав да влизат орбитални и спускаеми модули. Първоначалното намерение е пуснатите през 1969 г.апарати да уточнят параметрите на марсианската орбита, свойствата на атмосферата му, за да могат техните "последователи" да извършат меко кацане. Техният неуспех заставя учените да планират за 1971 г. не два, а три апарата, за да може първият от тях да стигне до Марс малко по-рано от другите и да им помогне, играейки ролята на радиомаяк.

"Пионерът ", апаратът "Марс-71С", стартира на 5 май 1971 г. Но сондата не влиза в междупланетна орбита заради грешка на оператора, който й подава невярна команда. Вече е късно да се спре: "Марс-2" стартира на 19 май, а "Марс-3" – десет дни след него. На учените остава да се надяват, че системата за навигация ще им позволи да минат и без информацията на "Марс-71С".

Този път двата апарата лягат на междупланетна траектория. Но при насочването към Марс заради грешка в бордовия компютър "Марс-2" влиза в невярна орбита и спускаемият модул се врязва в повърхността, преди да сработи парашутната система.

Сондата "Марс-3" влиза в планирана орбита с период на въртене 25 часа. Спускаемият му модул навлиза в атмосферата на планетата и извършва кацане. Апаратът започва да предава информация, но след 20 секунди връзката прекъсва. Така и първият в историята марсоход, който се намира на борда му, не успява да излезе на повърхността на Червената планета.

Последният щурм

Следващият "прозорец" за пътешествие към Марс се открива през 1973 г., но той изглежда значително "по-лош" от този през 1971. Разстоянието до Марс е по-голямо, съответно е необходимо повече гориво и по-малко полезен товар.

Затова съветското правителство взема решение да изпрати не два, а четири апарата – два да станат спътници на Марс, а другата двойка да достави спускаемите модули. Това усилие не на последно място е свързано с плановете на САЩ да изпратят на Марс спускаемите сонди "Викинг". Но още по време на тестовете на бордовата апаратура на съветските сонди от проекта М-73 неочаквано става ясно, че електрониката излиза от строя. Причината – транзисторите 2Т-312.

"Имаше рационални нововъведения, които се заключаваха в икономия на скъпоценни метали: изводите на транзисторите бяха направени не от злато, а от алуминий. Оказа се, че тези изводи се окисляват за около половин година", казва Маров.

Цялата апаратура практически е осеяна с такива транзистори. Пълната им замяна обаче би отнела около шест месеца.

"Знаехме преди старта за ситуацията. И стоеше въпросът дали да ги пуснем или не. Много добре си спомням как обсъждахме това на съвещание при Келдиш, но под натиска на ЦК беше решено апаратите все пак да тръгнат", спомня си Маров.

"Така се получи, че силно се скандализирахме в очите на света. Два апарата бяха загубени напълно, а другите два работеха частично успешно. Икономисахме стотинки за скъпоценни метали, а в резултат загубихме колосални средства, които бяха хвърлени в този проект", казва ученият.

"Марс-4" и "Марс-5" са изстреляни на 21 и 25 юни 1973 г., "Марс-6" и "Марс-7" политат на 5 и 9 август. Два месеца след началото на полета спира предаването на телеметрични данни от "Марс-6". През следващите пет месеца апаратът продължава автономен полет, изпълнява корекция на траекторията и дори изпраща на Марс спускаемия модул, който по време на спускането предава на Земята информация и каца в района на долината Самара.

"Той за първи път предаде данни за преките изменения на параметрите на атмосферата на Марс. Въз основа на тези данни беше създаден първият модел на атмосферата на планетата", спомня си Маров.

Заради проблеми със спирачната система "Марс-4" не успява да влезе в орбита на планетата и прелита на около 2200 км, като междувременно прави снимки на Марс. Спускаемият модул "Марс-7" също заради проблеми с електрониката не влиза на планирана траектория и се разминава с планетата с 1300 км.

Само "Марс-5" успява да влезе в орбита на Марс и изпълнява зададената програма, предавайки снимки със средно качество.

През 1975 г. към Марс са изпратени американските "Викинг-1" и "Викинг-2", които работят дълго и успешно.

Дългото прекъсване

След този провал съветските учени над 10 години не предприемат опити да изпратят към Марс нови сонди. Впрочем и САЩ, доволни от успехите на "Викинг"-ите, не опитват да щурмуват отново Червената планета.

Проектират се нови апарати за получаване на марсиански грунт на Земята (проектът 5НМ), марсоходи, но нито един от проектите не напуска рамките на чертежите.

През юли 1988 в Космоса са изпратени последните съветски междупланетни станции, чиято цел е изучаването на спътник на Марс – "Фобос-1" и "Фобос-2".

"Единият от апаратите беше загубен поради глупост, тъй като на борда му не беше изпратена команда за корекция и той попадна в сянка. Когато след седмица се опитаха да влязат във връзка с него, апаратът мълчеше, защото батериите му бяха напълно разредени", спомня си Маров.

"Първите етапи бяха доста успешни – стабилизира се орбитата около спътника на Марс. Но при сближаване с Фобос, на разстояние 200 км, излезе от строя бордовата механика. И загубихме апарата. Слава Богу, бяхме получили някои снимки и данни за свойствата на повърхността", продължава ученият.

Първият руски междупланетен апарат (и последен съветски, защото разработката му започва през 1989 г.) – "Марс-96", търпи неуспех при изстрелването – не сработва главният ускорител и апаратът пада в океана.

"Фобос-грунт": новата надежда

През 90-те години изследванията на Марс преживяват бурен ренесанс: към Червената планета са изпратени 13 изследователски апарата, но от тях само два не са американски – европейският "Марс-Експрес" и японската "Планета-Б". На Земята идва огромно количество информация.

Русия все още се надява да се присъедини към изследването на планетата – през 90-те години започва разработката на проекта "Фобос-Грунт" – апаратът, призван да извърши кацане на Фобос и да донесе на Земята образец от неговия грунт. Стартът му се отлага няколко пъти, последният е отложен от есента на 2009 за ноември 2011 поради необходимост от допълнителни проверки и изпитания.

"Аз бях един от хората, които възпрепятстваха неговото пускане през 2009 г., защото мисията беше обречена на неуспех. Сега се прави още много, но и много от нещата успяхме да коригираме", казва Маров.

Той констатира, че проектът се е сблъскал със загуба на квалифицирани специалисти и на технологии. "За изминалите 20 години разрушихме толкова много, че сега се налага да го създаваме отново", говори ученият.

"Ако успеем да осъществим "Фобос-Грунт", ще запълним много важна ниша, към която се стремим. Имаме добри разработки и ако "Фобос-Грунт" успее, това ще ни изведе на много значими позиции в изследването на планетите", заключава Маров.