Второто по мощност за последните четири години изригване стана на Слънцето в около 1,00 ч. българско време – събитието, фиксирано то спътниците GOES, е с клас X1,5, мощността му е с около една трета по-слаба от рекордното изригване на 15 февруари с клас X2,5, съобщава Лабораторията за рентгенова астрономия на Слънцето към Физическия институт "Лебедев".
Слънчевите изригвания се делят в зависимост от мощността на рентгеновото излъчване на Слънцето на пет класа, които се обозначават с латинските букви A, B, C, M и X. Минималният клас А0,0 съответства на мощност на излъчване в орбитата на Земята на 10 нановата на кв. м. При преминаване към следващата буква мощността се увеличава десет пъти. Клас Х започва с мощност 100 микровата на кв. м.
Учените отбелязват, че областта, където е станало изригването, се намира почти на централния меридиан на Слънцето – срещу Земята.
"Такова положение се смята за изключително геоефективно, тоест слънчевите изригвания (от тази област) се съпровождат с големи събития и с голяма вероятност ще засегнат Земята", се казва в съобщението.
Но учените подчертават, че магнитните бури след изригвания са по-скоро изключение, отколкото правило, тъй като изригванията се разпространяват в достатъчно тесен сектор и често преминават покрай Земята. Така през 2011 г. от четири магнитни бури само една, на 18 февруари, е била в резултат на слънчевото изригването от клас Х на 15 февруари. Останалите три магнитни бури са били предизвикани от попадането върху Земята на високоскоростни потоци слънчев вятър.
"С голяма вероятност днешното събитие ще стане причина за втора магнитна буря тази година", казват астрономите.
На Земята все още не са постъпили данните от космическите коронографи на борда на спътника SOHO, способни непосредствено да наблюдават обемите плазма, изхвърлени от Слънцето, и с помощта на които може да се определи тяхната посока и скорост. Именно от скоростта зависи кога изригването ще достигне орбитата на Земята и с каква сила то ще "удари" земната магнитосфера.