Очевидно не само за страните от бившия социалистически лагер е било характерно децата, чиято водеща ръка е лявата, да ги приучават да използват дясната. Този похват се среща като практика дори и на Запад през 70-80-те години.
Днес вече приемаме различността като богатство. Позволяваме на шестото ни чувство да ни ръководи за определянето на подобна мярка като неправилна.
И правилно, защото мозъкът на хората, с водеща лява ръка, е устроен по-различно. При тях са силно развити области, които отговарят за говоренето, шофирането. На тези хората им е заложено да станат пилоти. За левичарите не е проблем да шофират и говорят безспирно едновременно. Доказано е в изследване от 2006 г., публикувано в сп. Neuropsychology, че те са по-бързи, когато се налага да бъдат „многофункционални”.
В друго по-старо изследване на австралийския национален университет се стига до извода, че това дали даден човек ще е левичар или десничар се определя още в пренаталното му развитие. Особеността идва от изграждането на структурите и разпределянето на функциите в мозъка. Специфична особеност – докато хората с водеща дясна ръка при говорене използват само лявото си полукълбо, левичарите – са подредили и извеждат езика и в двете.
Двете полукълба или половини на мозъка са почти еднакви и в по-голямата си част структурите в тях преработват специфична информация, като данните се предават от една част на друга по определен неврален път. При левичарите, обаче, това не е съвсем така. Примерът с езика не е единствен.
Обикновено данните от дясната половина постъпват в лявото полукълбо и обратно. След като всяка полусфера обработи информацията за своята половина, мозъкът прави извод за цялостната картина – какво виждаме и чуваме, например.
Съществува хипотеза обаче, че при левичарите мозъкът действа по-бързо и едновременно. Например, при две различни изследвания се доказва, че левичарите реагират много по-бързо от десничарите, ако трябва да използват информация от лявата и дясната си половина едновременно, докато десничарите се изявяват по-добре, само когато постъплението на информацията идва от едната страна. Това означава, че хората с водеща дясна ръка са по-бързи в дейности, които се ръководят от центрове, разположени само в едното или другото полукълбо.
Според д-р Ник Чърбуин, ръководител на изследването, данните показват, че мозъчните връзки са по-добри и повече при левичарите.
Какво още може да означава разликата в мозъците между едните и другите – на левичарите им се отдава спортът, игрите и други дейности, в които се изисква бърза реакция от двустранна стимулация, тъй като в едно и също време текат процесите съответно в едното и другото полукълбо. Тази особеност също така означава, че когато е претоварена едната половина на мозъка, другата поема по-бързо положението без особени сътресения, докато при десничарите се налага време за адаптиране.
При левичарите се отчита по-висока склонност към запазване на по-добро душевно равновесие и духовен начин на живот. Също важно, при остаряването процесът на загуба на когнитивните способности при тях е много-по-бавен.