Астрономи откриха рядка неутронна звезда, която има способността да се превръща от радио пулсар в рентгенов пулсар и обратно, съобщи Сайънс дейли.
Това капризно поведение на неутронната звезда изглежда се подклажда от съседна звезда компаньон и може да хвърли светлина върху раждането на милисекундни пулсари.
"Наблюдавахме звезда, която е космически еквивалент на д-р Джекил и мистър Хайд - заяви Скот Рансъм от Националната радиоастрономическа обсерватория в Шарлотсвил, Вирджиния. - Тя променя формата си и се превръща в бързо въртящ се свой двойник. Макар да знаехме, че рентгенови бинарни системи, някои от които са наблюдавани като рентгенови пулсари, могат да еволюират милиони години, за да се превърнат в бързо въртящи се радио пулсари, бяхме изненадани да видим подобен обект."
Неутронните звезди са свръхплътни останки от масивни звезди, които са експлодирали в свръхнови. Въпросната неутронна звезда, кръстена IGR J18245-2452, се намира на около 18 000 светлинни години от Земята в съзвездието Стрелец, в звезден куп, известен като M28. Тя първо бе идентифицирана като милисекунден пулсар с помощта на телескоп през 2005 г., а след това бе преоткрита като рентгенов пулсар от екип от астрономи през 2013 г. Двата екипа си дадоха сметка, че са изследвали един и същ обект, макар той да е имал различно поведение в зависимост от това кога е бил наблюдаван. Допълнителни наблюдения и по-стари данни, събрани с други телескопи, потвърдиха, че става въпрос за цикъл от рентгенови и радио пулсации.
"Извършени с различни телескопи наблюдения на звездата през годините разкриха, че тя се появява ту като пулсар, ту като рентгенова бинарна система - заяви ръководителят на изследването Алесандро Папито от Института за космически изследвания на Каталония в Барселона. - Това е особено интригуващо, защото радио пулсациите не идват от рентгенова бинарна система, а източникът на рентгенови лъчи отдавна е изгубен, преди да се появят радио сигналите."
Рентгеновите бинарни системи са системи от две звезди, при които неутронна звезда е придружена от нормална звезда компаньон с малка маса. По-малката, но изключително масивна неутронна звезда може да отнеме материал от своята звезда компаньон, формирайки диск около себе си. Постепенно материалът се нагрява и започва да генерира интензивни рентгенови лъчи. Астрономите смятат, че този процес на акреция продължава милиони години. Когато материалът се изчерпа, спира акрецията заедно с рентгеновите емисии.
В рамките на наблюденията астрономите открили рентгенови пулсации, които продължили приблизително един месец и след това внезапно спрели. Няколко дни по-късно изведнъж се появили радио пулсации. Тази рязка промяна сочи, че материал от акреционния диск е падал на пресекулки върху неутронната звезда, вместо в непрестанен дълъг поток, както теоретизират астрономите. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".
(БТА)