Миналата седмица Virgin Galactic отведе Ричард Брансън покрай космоса, на около 86 км над Земята. Това бе част от ново космическо състезание с милиардера Джеф Безос, който се стреми да направи подобно пътуване на 20 юли, вторник.
И двамата много богати бизнесмени се надяват значително да разширят броя на хората в космоса. "Тук сме, за да направим пространството по-достъпно за всички", каза Брансън, малко след полета си. "Добре дошли в зората на една нова космическа ера"
Богаташите вече купуват билети за космоса. Компании, включително SpaceX, Virgin Galactic и Space Adventures, искат да направят космическия туризъм по-често срещан.
Японският милиардер Юсаку Маедзава изплати неразкрита сума пари на SpaceX през 2018 г. за евентуално бъдещо частно пътуване около Луната и обратно. А този юни анонимен любител на космоса плати $28 милиона, за да лети на Blue Origin’s New Shepard с Безос - макар и по-късно да се отказа поради "конфликт в графика".
Но това стартиране на нова частна космическа индустрия, която отглежда туризъм, може да доведе до огромни екологични разходи, казва Елоиз Маре, доцент по физическа география в Университетския колеж в Лондон. Маре изучава въздействието на горивата и промишлеността върху атмосферата.
Когато ракетите се изстрелват в космоса, те изискват огромно количество гориво, за да излязат от земната атмосфера. За ракетата Falcon 9 на SpaceX това е керосин, а за Nasa е течен водород в новата им космическа система за изстрелване. Тези горива отделят различни вещества в атмосферата, включително въглероден диоксид, вода, хлор и други химикали.
Въглеродните емисии от ракетите са малки в сравнение с авиационната индустрия, обяснява тя пред The Guardian. Но те се увеличават с близо 5.6% годишно, а Маре провежда симулация от десетилетие, за да разбере в кой момент ще се конкурират с традиционните източници, с които сме запознати.
"За един самолетен полет на дълги разстояния това е един до три тона въглероден диоксид", казва Маре. "За едно изстрелване на ракета става въпрос за 200-300 тона въглероден диоксид. Така че не е нужно да се развие много, за да се конкурира с други източници. "
В момента броят на ракетните полети е много малък - през цялата 2020 г., например, има 114 опита за орбитални изстрелвания в света, според НАСА. Това се сравнява с над 100 000 полета на авиоиндустрията всеки ден.
Но емисиите от ракетите се излъчват точно в горните слоеве на атмосферата, което означава, че те остават там дълго време - две до три години. Дори водата, инжектирана в горните слоеве на атмосферата - където може да образува облаци - може да има затоплящо въздействие, казва Маре. "Дори нещо на пръв поглед безобидно като водата може да окаже въздействие."
По-близо до земята всички горива отделят огромно количество топлина, която може да добави озон към тропосферата, където той действа като парников газ и задържа топлината. В допълнение към въглеродния диоксид горива като керосин и метан също произвеждат сажди. А в горните слоеве на атмосферата озоновият слой може да бъде разрушен от комбинацията от елементи от изгаряне на горива.
"Въпреки че има редица въздействия върху околната среда, произтичащи от изстрелването на космически апарати, изчерпването на стратосферния озон е най-изследваното последствие, което предизвиква загриженост", пише Джесика Далас, старши съветник по политиката в Космическата агенция на Нова Зеландия, в анализ на изследванията за емисиите от космически изстрелвания, публикувани миналата година.
Друг доклад от 2019 г., изготвен от Центъра за космическа политика и стратегия, оприличава проблема с космическите емисии с този на космическите отпадъци, което според авторите създава екзистенциален риск за индустрията.
"Днес емисиите от ракетите носят характерно ехо на проблема с космическите отпадъци. Отработените газове от ракетния двигател, изпускани в стратосферата по време на изкачване до орбита, оказват неблагоприятно влияние върху глобалната атмосфера", пишат учените.
"Просто не знаем колко голяма може да стане индустрията за космически туризъм", казва Маре.
Нов пазарен доклад изчислява, че глобалният пазар на суборбитален транспорт и космически туризъм се очаква да достигне 2,58 млрд. долара през 2031 г., нараствайки със 17,15% всяка година през следващото десетилетие.
"Основният движещ фактор за стабилността на пазара ще бъдат съсредоточените усилия за осигуряване на космически транспорт, нововъзникващи стартиращи компании в суборбиталния транспорт и нарастващо развитие на нискотарифните стартови площадки", се казва в доклада.
В миналото повечето космически превози са били фокусирани върху мисии за доставка на товари до Международната космическа станция и услуги за изстрелване на сателити, но в момента този фокус е изместен към космическия транспорт, планетарни проучвания, мисии с екипаж, суборбитален транспорт и космически туризъм.
Хората изтъкнаха, че парите, които тези милиардери са вложили в космическите технологии, могат да бъдат инвестирани за подобряване на живота на нашата планета, където горските пожари, горещи вълни и други климатични бедствия стават все по-чести, тъй като глобусът се затопля в климатичната криза.
"Някой друг разтревожен ли е, че милиардерите провеждат своя собствена космическа надпревара, докато рекордните горещи вълни предизвикват„огнен дишащ облак и готвят до смърт морските същества в черупките им?", попита бившият министър на труда на САЩ Робърт Райх миналата седмица.
Маре казва, че винаги има елемент на вълнение за новото развитие на космоса - но все пак е възможно да бъдете отговорни, докато правите нещо вълнуващо. Тя настоява за повишено внимание, тъй като индустрията на космическия туризъм се разраства и казва, че в момента няма международни правила относно видовете използвани горива и тяхното въздействие върху околната среда. "В момента нямаме разпоредби относно ракетните емисии", казва тя. "Времето за действие е сега - докато милиардерите все още купуват билетите си."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.