Израелски учени са открили потенциален биомаркер, който може да доведе до пробив в лечението на рак на белия дроб, предаде израелската новинарска агенция ТПС. Резултатите от проучването на Научния институт „Вайцман“ са причина за въвеждането на нов метод на персонализирана медицина, който би могъл да доведе до терапия без рецидиви при някои пациенти с рак на белия дроб, пише скенер. нюз.
Обичайните методи за лечение на рак на белия дроб включват операции за отстраняване на тумори или части от белия дроб, лъчетерапия, химиотерапия и имунотерапия, които се отразяват неблагоприятно на организма. По-новите медикаменти имат различна степен на ефективност, но дългосрочният успех е трудно постижим, тъй като раковите тумори развиват вторични мутации, които предразполагат към негативен отговор на терапията.
Въпреки че повечето случаи на рак на белия дроб се дължат на тютюнопушенето, следващата по значимост причина, която засяга непушачите, се характеризира с мутации в ген, наречен EGFR.
Проучването, ръководено от проф. Йосеф Ярден от катедрата по имунология и регенеративна биология в института „Вайцман“, обръща внимание на гена EGFR, който може да позволи на лекарите да идентифицират пациентите с рак на белия дроб – подходящи кандидати за лечение с едно-единствено лекарство на базата на антитела. Това лекарство потенциално може да предизвика пълна ремисия без опасност от рецидив.
Ключовият пробив на екипа идва, когато Илария Мароко, изследователка в лабораторията на Ярден, забелязва обща черта сред пациентите с EGFR-позитивен рак на белия дроб: всички те са лекувани със стандартен протокол с много лекарства, независимо от специфичните EGFR мутации в тумора им. Въпросният подход неизбежно води до лекарствена резистентност и рецидив на рака. Това наблюдение кара учените да потърсят биомаркер, който да може да предсказва отговора на пациентите въз основа на техните EGFR мутации.
Вниманието им се насочва към мутацията L858R, която засяга приблизително 40% от пациентите с EGFR-мутации при рак на белия дроб. Тази мутация влияе на функцията на EGFR по различен начин, като кара рецепторите да се сдвояват в мембраната на раковите клетки. Без това сдвояване сигналите, които са от решаващо значение за клетъчната репликация, се нарушават, което предотвратява растежа на тумора.
За да проверят тази концепция, учените използват лекарство с антитела, наречено цетуксимаб (Erbitux), което спира сдвояването на рецепторите. При тест с мутация L858R туморите регресират и не се появяват отново дори след продължителен период от време. Това откритие предполага, че за пациентите с тази мутация е достатъчно само едно лекарство, което да предложи път към пълно възстановяване без рецидив, пише БТА.
Откритията хвърлят светлина и върху причините за неуспеха на предишните опити за лечение на EGFR-мутирал рак на белия дроб с цетуксимаб. Чрез предварителна селекция на пациентите с мутация L858R терапията може да бъде ефективно адаптирана към техния специфичен мутационен профил, като потенциално се предотврати появата на вторични мутации.
Сега учените се готвят за клинични тестове, за да потвърдят ефективността на лечението при хора, като използват съществуващото одобрение на цетуксимаб за други видове рак. Това откритие може да промени клиничните практики и да даде надежда на пациентите с рак на белия дроб, които имат съответната мутация.