Вируси, отделяни от застрашени животни, могат да се използват за лечение на диабетни рани на краката, смятат учени, цитирани от ДПА. Екип от университета в Шефилд обяви, че естествено срещащите се в изпражненията вируси, известни като бактериофаги, биха могли да бъдат включени в превръзки, прилагани при нелечими язви.
Съществуват хиляди различни видове фаги, които селективно се насочват към бактериите и ги убиват, дори в случаите, когато антибиотиците не действат. Фаговата терапия е открита за първи път в началото на 20-и век.
Изследователският екип, ръководен от професор Греъм Стафорд, използва фаги от различни редки и застрашени животни, включително гвинейски павиани, лемури и висаянски свине, които се отглеждат в Йоркширския парк за диви животни. „Оказва се, че застрашените видове могат да бъдат ключът към унищожаването на инфекциозни бактерии, които иначе са устойчиви на антибиотици“, казва Стафорд, който е ръководител на катедрата по молекулярна микробиология в университета в Шефилд. Той допълва, че екипът работи усилено, за да разработи материята „в жизнеспособно лечение за пациенти, чиято следваща възможност е загубата на пръст, стъпало или крак“.
По думите му работата на екипа му „е част от по-широкия стремеж на британската бионаука да намери нови антимикробни средства за борба с голямото глобално предизвикателство на антимикробната резистентност (АМР)“.
Според доклад на сп. „Лансет“ през 2019 г. антибиотичната резистентност е довела до смъртта на около 1,27 млн. души по света. „В момента се наблюдава тенденция към увеличаване на броя на антибиотиците, които се използват, а това създава резистентност. От известно време търсим нови начини за лечение на антибиотичната резистентност и ние сме първите, които търсят такъв вирус в зоопарка. Това стимулира опазването на застрашените животни. Биоразнообразието, което те ни предоставят, потенциално включва нови лекарства за редица инфекциозни заболявания и ние вярваме, че това е върхът на айсберга в тази област“, посочва Стафорд.
Екипът заяви, че фаговата терапия е била използвана в Обединеното кралство „няколко пъти“, предимно за лечение на сепсис, въпреки че все още не е лицензирана за медицинска употреба. Въпреки това тя се използва още в Грузия, Русия и Полша, а методът е и обект на клинични изпитвания, одобрени от Управлението по храните и лекарствата в САЩ.