A23a е най-големият айсберг в света вече няколко месеца подред той се върти на място северно от Антарктида, докато всъщност би трябвало да се движи покрай най-мощното океанско течение на Земята. Учените твърдят, че замръзналият айсберг, който е повече от два пъти по-голям от Голям Лондон, е бил уловен на върха на огромен въртящ се воден цилиндър.
Океанографите наричат това явление “колона на Тейлър” и е възможно A23a да не се измъкне от своя затвор в продължение на години.
“Обикновено си мислим, че айсбергите са нещо преходно. Те се раздробяват и се топят. Но не и този. А23а е айсберг, който просто отказва „да умре“, отбелязва полярният експерт професор Марк Брандън, пише BBC. А23а се откъсва от антарктическия бряг още през 1986 г., но почти веднага след това затъва в дънните тини на море Уедъл.
В продължение на три десетилетия той е статичен “леден остров“. Не помръдваше. Едва през 2020 г. той отново изплува на повърхността и започна да се движи, отначало бавно, а след това се насочи на север към по-топъл въздух и води, допълва bTV.
В началото на април тази година A23a навлезе в Антарктическото циркумполярно течение (АЦПТ) - джудже, което пренася сто пъти повече вода по света, отколкото всички земни реки, взети заедно. Това трябваше да задвижи близо трилионтонния айсберг и да го изстреля нагоре към южната част на Атлантическия океан и към сигурно забвение. Вместо това A23a не стигна до никъде. Той остава на мястото си северно от Южните Оркнейски острови, като се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка, с около 15 градуса на ден. И докато го прави, разпадането и евентуалната му гибел ще се забавят.
Между долната му част и морското дъно има поне хиляда метра вода. Той е бил спрян от вид вихър, описан за първи път през 20-те години на миналия век от брилянтния физик сър Джи Ай (Джефри Инграм) Тейлър. Ученият от Кеймбридж е пионер в областта на динамиката на флуидите и дори е привлечен в проекта „Манхатън“, за да моделира вероятната стабилност на първия в света опит с атомна бомба.
Колко дълго A23a може да продължи се върти в капана?
A23a отново е отлична илюстрация на важността на разбирането на формата на морското дъно. Подводните планини, каньони и склонове оказват огромно влияние върху посоката и смесването на водите, както и върху разпределението на хранителните вещества, които стимулират биологичната активност в океана.
А това влияние се разпростира и върху климатичната система: именно масовото движение на водата спомага за разпръскването на топлинната енергия по земното кълбо.
Понастоящем само една четвърт от морското дъно на Земята е картографирана по най-добрия съвременен стандарт.