Македония може да се федерализира, нещо повече - дори да се разпадне. А в съседство може да възникне Велика Албания. Тези опасения се надигнаха отново в рамките на политическата криза в Скопие, пише Дойче веле.
Темата се актуализира покрай изявленията на бившия албански премиер Пандели Майко, според когото Македония на практика вече имала федерална структура.
Разбира се, македонските граждани се вълнуват не толкова от думите на един бивш албански премиер, колкото от нагласата на настоящия македонски вицепремиер Муса Джафери - представител на албанското малцинство. По данни на Обединената македонска диаспора /ОМД/ в университета "Джон Хопкинс" във Вашингтон Джафери казал следното: "Най-голямата дилема, произтичаща от Рамковото споразумение от Охрид, е въпросът дали Македония няма да се справи по-добре с предизвикателствата, ако се децентрализира и федерализира". Във Вашингтон Джафери огласил и личните си съмнения, че Рамковото споразумение не отговаря на нуждите на гражданите.
Докога ли ще е актуална идеята?
Всъщност граждански дълг на Джафери е да защитава целостта на Македония, смятат от ОМД. Македонското общество се стреми към защита на правата на всички малцинства, казва председателят на Обединената македонска диаспора Методи Колоски. Вярно, вицепремиерът си позволи това предизвикателно изказване по време на правителствената криза, но идеята за федерализация на Македония още не е заглъхнала, независимо от решението на партията му ДСИ /Демократичен съюз за интеграция/ да остане в правителството.
"ДСИ потвърждава ангажимента си към Рамковото споразумение от Охрид, но ако някой реши да налага решения със силата на етническото мнозинство, албанците логично ще потърсят нови механизми за отбрана", заяви говорителят на партията Буяр Османи.
Недоволството на албанците
Сред албанците в Македония не само ДСИ флиртува с идеята за федерализация. Още преди няколко месеца лидерът на партията НДВ /Национално демократично възраждане/ Руфи Османи каза, че с Охридското споразумение албанците все още не са достигнали крайната си цел. "Сред албанците съществува недоволство от сегашния им политически и юридически статут. Нашата идея за институционална или нетериториална федерализация не е в противоречие с желанието на македонския народ да има своя национална държава", смята Османи.
Неговата партия би искала бюджетът да се разпределя по етнически принцип. При обсъжданията на вота на доверие към правителството миналата седмица се чуха и упреци, че ресорите на министрите-албанци получават по-малко пари.
Икономическите експерти смятат, че разпределението на публичните средства по етнически или териториален принцип всъщност води политически към федерализация на страната. Други обаче са на мнението, че всички изявления за разделяне, федерализация и Велика Албания са просто политическа реторика.