Несигурност в Македония: Апатия провали вота

Несигурност в Македония след вчерашния исторически референдум. Над 91% от гласувалите са се произнесли "за" промяната на името на страната. До урните обаче отидоха едва малко над 36% от гласоподавателите. Това е третата най-ниска избирателна активност в историята на Македония и е далеч от нужните 50%, за да се счита допитването за валидно.

Референдумът е с консултативен, а не със задължителен характер. Това означава, че е ред на парламента да се произнесе относно договора между Скопие и Атина. Снощи македонският премиер Зоран Заев заяви, че ако не получи подкрепа от ВМРО за споразумението, няма да се поколебае да свика предсрочни избори.

"Тук проблемът не е само политически. Македония живее само с миналото, а не с настоящето и камо ли с бъдещето. Въпросът на самия референдум първоначално предизвика скандал заради бомбардировките на НАТО и т.н., опитаха се да го компрометират", категоричен е историкът проф. Христо Матанов в "България сутрин".

Според Матанов резултатът е такъв, че позволява всякакво тълкуване.

"Както в Македония, така и у нас референдумите са направени така, че да няма как да успеят. Албанците са много европейски настроени, македонците не толкова", уточни още той.

"Важна е активността на гражданите. Огромна част от македонското общество изчаква. По-пасивната част от обществото не смята, че референдумът е акт, който ще определи по-нататък линията на развитие. Не е по-голяма групата, която бойкотира референдума, това е мираж. От ЕС се появи едно усещане за натиск", заяви пред Bulgaria ON AIR журналистът Валерий Тодоров.

По думите му се е появило етническо напрежение между македонци и албанци.