Инцидентът с албанското знаме на Самуиловата крепост в Охрид е посегателство срещу българското историческо наследство и страната ни трябва да реагира. Това каза пред „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов по повод поставянето на албанското знаме на Самуиловата крепост в Охрид от фолклорен танцов състав от Косово.
„Неприятно е, че Самуиловата крепост в Охрид, един паметник на българската история, култура и памет за цар Самуил- един от най-великите българи на всички времена, става обект на подобно посегателство, при това от наглед културна формация, какъвто е този танцов състав от Република Косово“, заяви проф. Павлов.
По думите му този акт може да се отдаде на незнание, на невежество или да го оневиняваме по някакъв начин, но това не е правилната позиция.
Развяха албанското знаме на Самуиловата крепост в Охрид на Великден
„Независимо дали тези хора, които са поставили знамето, съзнават или не какво вършат, по този начин се вбива клин в традиционно приятелските отношения между българския и албанския народ. Няма никакво съмнение, че днешният албански национализъм крои мечти за Велика Албания, прекроява границата на Балканите. Чувства се едва ли не господар на бъдещето. Тази представа е твърде наивна и не е мотивирана по никакъв начин. Още повече, когато се посяга на ясни български символи“, посочи Пламен Павлов.
„Ако този инцидент заслужава коментар, той трябва да бъде свързан не само с посегателства към Република Северна Македония, но и с българското историческо наследство. От българска страна би следвало да има реакция“, подчерта историкът.
Той призова организаторите на подобни фестивали и участниците, независимо дали са от Северна Македония, от Косово и от която и да е друга страна просто да не погазват историята, тъй като това е едно морално престъпление и влошава климата на добросъседство в съвременна Европа и на Балканите.
Издигането на албанския флаг на Самуиловата крепост показва, че теоретичните и мними права на албанската национална общност засягат и Охрид, каза още историкът. „Знаем, че в съседна Струга на практика управлението е албанско. Там се веят албански знамена, там се говори главно на албански език. Местната българска общност, да я наречем македонска, ако следваме понятията в Македония, е в изолация и в малцинство. Само преди 20 години нещата изобщо не бяха така“, коментира той.
„Пълзящата демографска и културно-политическа експанзия засяга и Охрид. В случая е това е игнориране на българското наследство“, каза още проф. Павлов.
По думите му при всички случаи организаторите на тази проява определено търсят провокация в тази част на Северна Македония, където албанското настъпление и позиции са твърде силни.
„Това е опит случаят с гости на фестивала, а не от самата Македония, да се изявяват претенции по отношение на Охридския договор и на всички споразумения, свързани с вътрешните дела на Република Северна Македония. Това също е неприемливо“, посочи историкът. Според него не може фестивали и културни прояви да се използват и да се превръщат в груби политически демонстрации.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.