Преминаване на границите само с лична карта, бързи ленти за камионите и взаимно признаване на дипломите са само част от мерките, предвидени в декларацията, която в Охрид договориха Северна Македония, Сърбия и Албания, пише "Независен весник".
Заглавието на материала в македонското издание е „Заев, Вучич и Рама от Охрид: Това не е нова Югославия или Велика Албания, носим по-добър живот на Балканите“.
Лидерите на трите страни призоваха и останалите държави от Западните Балкани да се присъединят към тази инициатива и заедно да изградят един по-различен регион, който ще бъде по-добро място за живеене и важен фактор в Европа, посочва изданието, цитирано от БТА.
Инициативата, известна като малък Шенген, не е идея за създаване на нова Югославия, а идея за създаване на по-различни Балкани от тези, които познаваме, заявиха лидерите в Охрид, където договориха приоритетите за реализацията на тази инициатива.
Зоран Заев, който бе домакин на срещата, изтъкна, че регионът се променя към по-добро място за живеене и иска да стане по-значим фактор на европейския континент.
Лидери на страни от Западните Балкани се ангажираха да си сътрудничат тясно за премахване на бариерите пред свободното движение на стоки и хора. Те също така подчертаха, че тяхна основна цел остава членството в ЕС, информира по-рано Асошиейтед прес.
"Няма друга алтернатива на тази цел", бе посочено в съвместно изявление след срещата.
Премиерите на Албания и Северна Македония - Еди Рама и Зоран Заев, заедно със сръбския президент Александър Вучич се срещнаха в Охрид, за да обсъдят конкретни мерки за създаване на свободна зона за търговия, която да увеличи икономическия растеж и чуждестранните инвестиции. Инициативата бе наречена "мини Шенген", по подобие на европейската зона за свободно движение.
Босна и Черна гора обмислят присъединяване към идеята, а Косово не изпрати представител на срещата.
Отношенията между страните в Западните Балкани остават напрегнати след войните около разпадането на бивша Югославия през 90-те години, отбелязва АП.
"Ние обсъдихме нашата мечта за създаване на модерни Балкани и на по-добро място за живеене", каза премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев. Според него инициативата ще направи Западните Балкани по-добро място, ще подобри условията на живот, ще помогне на младите хора да останат в родните си страни и ще привлече нови инвеститори. Границите ще се преминават само с лични карти и страните ще признават взаимно всички документи, посочи Заев, цитиран от порталът Б92.
Сръбският президент Александър Вучич каза, че търговската инициатива е възможност за страните да спестят над 220 милиона евро чрез създаване на общи контролни пунктове за митниците и административните услуги.
"Ние очакваме драстично увеличаване на възможностите за преки чуждестранни инвестиции", каза Вучич и допълни, че тази инициатива ще даде възможност на хората в региона да работят и пътуват без административни бариери. Сръбският президент обясни, че "мини Шенген" не означава формиране на нова Югославия, а процес, който дава възможност за по-добър и качествен живот на хората в региона.
Албанският премиер Еди Рама обеща да работи за "Балкани без граници" и призова Косово да се присъедини към инициативата възможно най-скоро.
Президентът на Косово Хашим Тачи отказа да присъства на срещата в Охрид, тъй като според него това е "безсмислено, докато Сърбия и Босна и Херцеговина не признаят независимостта на Косово".
Шестте държави от Западните Балкани са в различни фази на европейската си интеграция. Докато Черна гора и Сърбия са започнали преговори по присъединяване, опитът на Албания и Северна Македония да стартират преговорния процес бе блокиран миналия месец от някои членки на съюза, начело с Франция, припомня АП.
Лидерите от Западните Балкани обявиха, че ще се срещнат отново на 21 декември в Дуръс, Албания, за да продължат да обсъждат пътищата за подобряване на сътрудничеството помежду им.
В. "Слободен печат" съобщи, че Босна и Херцеговина и Черна гора още имат резерви за инициативата за регионално сътрудничество. Босна не е участвала в подготовката на инициативата и има нужда от повече информация, за да вземе решение, а Черна гора, която е най-напред в процеса на евроинтеграция, ще разгледа инициативата от гледна точка на това "дали носи придобивки за гражданите и дали ускорява пътя към ЕС", заяви черногорската министърка на икономиката Драгица Секулич.