По въпроса дава ли френското председателство гаранции, Митов коментира:
"Не може френската страна да даде гаранции. Въпросът е дали Европейската комисия може да даде гаранции, дали тези гаранции ще са устойчиви във времето. Зависи от начина, по който са формулирани самите клаузи в преговорната рамка. Зависи от това къде са записани, дали са в заключенията, в крайна сметка друго председателство може да промени заключенията."
По думите му предстои да се изясни къде точно са записани нашите искания - в самия документ, който не може да се променя, или в заключенията, които може да се променят от друго председатество.
"Това трябва да го изясняваме тепърва. Не е много ясно. И затова трябва да се събере в крайна сметка и външната комисия, трябва да дойде външният министър, да започнем да изясняваме всички тези въпроси. Комисията по външни работи в парламента не е свикана. Аз не мога да си обясня друго - какво наложи подобно предложение да бъде внасяно в парламента не от правителството, а от постоянното представителство? Защо премиерът бяга от отговорност? Защото това прави той - хвърля на депутатите нещо, което те не са виждали и те не познават. Някои можем да се ориентираме бързо, обаче в крайна сметка тук става въпрос за много тежка дискусия, за много тежък диалог, и премиерът трябва да дойде да си поеме отговорността по въпроса, да каже одобрява ли, не одобрявали ли, застава ли зад това предложение, не застава ли, ще продължат ли някакви преговори. То не остана никакво време," коментира Митов.
"Много закъсня този разговор, специално по конкретното предложение, поради простата причина, че българската страна в лицето на министър-председателя направи недопустими грешки, след като до началото на декември месец имаше все пак някакъв напредък. Служебните правителства малко или много бяха постигнали вече нещо със Скопие. Скопие беше започнало да проявява определен тип гъвкавост. И вместо да стъпи на постигнатото от Министерство на външните работи до този момент, министър-председателят махна с ръка, каза оттук нататък има нов подход. Сега започваме едни работни групи със самолетни линии, с влакови композиции и с каквото се сетите още. Тези работни групи трябваше да се отчитат на всеки две седмици. Скопие, виждайки и чувайки, разбира се, че има някакъв нов подход, забрави за гъвкавостта, която проявяваше до този момент и отново се облегна на идеята за външен натиск върху България и че евентуално нещата ще си минат и ще си протекат безметежно в тяхна полза," коментира Митов.
По думите му от различните послания от страна на София, които доведоха до обвинението за паралелна външна политика, се е възползвалвало Скопие и това това е забавило процеса.
"В следващия момент се започна и стана ясно, че външно министерство преговаря едно, министър-председателят ходи и обещава някои други неща и създава усещането, че всичко е наред и че България ще даде одобрение за започване на преговори от страна на Скопие още в края на френското председателство. Това проектира слабост. Българската държава, неговорейки в един глас пред всички наши партньори, започна да проектира слабост. Естествено Скопие се възползва от това и до такава степен се задръсти процесът, че в един момент, когато започнаха критиките към министър-председателя за този му подход, той реши каквото предложи френското председателство, да го хвърли на парламента, да вдигне ръце и да каже „аз дори не съм го чел“. Аз това го чух снощи в негово интервю, той не бил чел френското предложение. Г-н министър-председател, това Ви е работата. Първото нещо, което трябва да направите е да го прочетете, ако не искате да го четете, викнете някой да Ви го разясни и елате в парламента и кажете ясно: „Аз заставам зад това предложение или не заставам зад него. Еди какво си е отразено от българските искания. Друго не. Тук можем да направим компромис, там не можем. Това трябва да чуем от министър-председателя. Проглушиха ушите тези последни дни за това, че Министерски съвет има водеща роля в определянето на външната политика на България, само че работата на министър- председателя именно по тази логика е не да бяга от отговорност и да хвърля всичко в ръцете на парламента и на депутатите, а да дойде и да каже каква е позицията на българското правителство. Нашите критики не бяха за това дали той има водеща роля или не във външната политика. Нашите критики бяха, че по казуса Северна Македония има разнобой в позициите между Външно министерство и самия министър-председател и съществуваха подозренията, че министър-председателят излиза от рамковата позиция, която е приета от старото правителство," коментира Митов.
По отношение на паметните записки, които министър Генчовска е входирала в секретно деловодство на НС, Митов каза, че ги е чел, но няма право да ги дискутира, но на въпрос на Милена Милотинова вярно ли е това, което казва външният министър, заяви: "Министър Генчовска знае какво говори."
Какво се очаква от външната парламентарна комисия?
"Външната комисия може да даде становище, но тя трябва да го даде на всички народни представители, да мине в зала. Точката трябва да влезе в дневния ред. Трябва да се обсъжда. Какво иска точно министър-председател не е много ясно - да излезем с решение или да излезем с декларация. Защото в крайна сметка парламентът има Декларация, която е подкрепила Рамковата позиция, изработена от правителството по време на управлението на ГЕРБ. Тоест има сериозен национален консенсус около определени неща и те са ясно формулирани. Френското предложение не отразява всички тези точки, отразява някои, което пак казвам, е някакъв напредък," заключи Митов.
Митов смята, че това френско предложение може да бъде надградено с останалите български искания, които в този момент не се виждат като отразени в него.
"По принцип това е възможно и е логично, разбира се. Ако българската страна, българското правителство и парламент преценят, че френското предложение не изчерпва докрай българските позиции и не гарантира докрай в крайна сметка заложените вътре параметри, то тогава разбира се с благодарност към усилията на френското председателство, може да се каже, че ще продължи напред да се работи със следващото председателство, така че да бъде постигнат краен резултат."
По думите му това правителство не е успяло да се справи със задача, която не е лесна - преговорите с РСМ - не се е опряло на експертизата на МВнР, не е разговаряло с опозицията. "Но ако бяха подходили правилно, ако бяха дошли да кажат „вижте ние може да имаме някакви различия, но има някакви неща които са от общ интерес особено по отношение на Република Македония и преговорите с нея, ако бяхме полагали усилия съвместно, изхождайки от националния интерес, тогава може би напредъкът щеше да е такъв, че сега в момента нямаше да има нужда от този разговор. Българският национален интерес щеше да е отразен в преговорната рамка изцяло и напълно и щяхме да вървим напред," коментира Митов.
Целия разговор на Милена Милотинова с Даниел Митов - вижте във видеото.