Вевчани - македонското село, което се е опитало 3 пъти да обяви независимост от 2 държави

Беше Денят на независимостта в Република Северна Македония, балканска държава без излаз на море, която граничи с Гърция, Албания, България, Сърбия и Косово. По северните брегове на Охридското езеро яркожълти слънчеви лъчи на знамена на Северна Македония се развяваха на бриза, който се носеше от планината Ябланица, докато оркестри свиреха, ракията течеше и бирите се отваряха в чест на независимостта от Социалистическа федеративна република Югославия през 1991 г.

Но вместо към големите градове, екип на BBC се насочва към Вевчани - очарователно село със собствена малко известна история на независимост.

То се намира в подножието на планинската западна граница на страната с Албания. В Деня на независимостта на Северна Македония обаче там няма признаци на купонджийска атмосфера. Знамето на държавата се вее пред сградата на местната управа, но не е само. До него се вееше знаме, което може би никога не сте виждали

"Това е знамето на Република Вевчани", казна Александра Велкоска, бивш екскурзовод, която сега работи в община Вевчани. "Днес не празнуваме независимостта. Вевчани имат своя собствена независимост, която да празнуват."

Въпреки че има население от едва 2400 души, Вевчани се опитва да обяви независимост три пъти от две различни държави през последните пет десетилетия. През 1987 г. селото за първи път заплашва да се отдели от Югославия. След това, през 1991 г., селото се провъзгласява за независима република само 11 дни след като бившата югославска република Македония (както Северна Македония е наречена по-рано) сама се обявява за независимост по време на разпадането на Югославия. А през 2002 г. либертарианският дух на Република Вевчани е възроден от местните жители като микронация в необичайно усилие да привлича туристи и да се подиграва с политиката, като развява "национално" знаме, издава паспорти и печата пари.

Независимата жилка на Вевчани датира от векове. Въпреки че се намира само на 20 минути път с кола от Струга, най-големият град на северния бряг на Охридското езеро, изолираният и непроходим терен на планината Ябланица гарантира, че хората от Вевчани отдавна са успели да отстояват своята автономия.

Вевчани е номинално част от Македонската, Римската, Византийската и Османската империя, преди да попадне под юрисдикцията на Кралство Сърбия, комунистическа Югославия и сега Северна Македония. Но Велкоска обяснява, че Вевчани никога не е бил истински покоряван.

"Ние сме много традиционни във Вевчани", обястява тя. "По време на Османската епоха, например, ние запазихме нашата култура и нашата православна религия, въпреки че всички околни села са били мюсюлмански."

От края на 14-ти век до 1912 г. регионът попада под властта на Османската империя, чиято столица е днешният Истанбул. Около 33% от населението на Северна Македония сега се идентифицира като мюсюлманско, като османското наследство е особено силно в северозападния регион, който граничи с Албания и Косово. Вевчани всъщност е православен християнски анклав в район с мнозинство от мюсюлмани.

Църквата "Свети Николай" датира от 1824 г. Управителя на църквата Ламбе Шурбаноски обяснява пред BBC как Вевчани са имали значителни религиозни свободи по време на Османската империя.

По думите на Велкоска историята на неконформизма на Вевчани под османското управление е вдъхновила съпротива по време на комунистическата епоха, последвала Втората световна война, когато регионът става част от Социалистическа република Македония, една от шестте републики в рамките на Югославия.

"По време на комунизма правителството се опита да спре нашите традиции", разказва тя. "Те не позволяваха традиционните сватби или кръщенета, но нашите майки и баби все пак правеха тези неща тайно."

Местните също държат на уникален славянски диалект, който не се среща никъде другаде в страната, и всеки януари селото е домакин на 1400-годишен карнавал, който привлича хиляди посетители от Балканите, за да видят веселяци, облечени в сложни костюми и маски.

Trakya: Bocuk Gecesi is so crazy
Makedonya: Have you ever been in Vevčani?pic.twitter.com/FyRvpNKACY

— balkan sözlük (@balkansozluk) January 15, 2020

В центъра на всички уникални местни обичаи на селото са Вевчанските извори.

"Изворите са най-важната част от нашата култура и история", казва тя. "Почти всички тържества и ритуали се провеждат тук. Ето защо хората бяха толкова раздразнени, когато югославското правителство се опита да ни отнеме водата."

През май 1987 г. хората от Вевчани се вдигат на протест срещу плановете на югославското правителство да пренасочи изворна вода към нови вили, които се строят край Охридското езеро за комунистическия елит. В отговор селото прекарва това лято в изграждане на барикади, протестирайки и заплашвайки да се отдели като независима република Вевчани.

Извънредната ситуация във Вевчани, както стана известно, продължи три месеца. Реакцията на правителството бе жестока - беше изпратена специална полиция, въоръжени с палки, за да сложи край на въстанието. Въпреки това правителството първо отстъпи и извънредната ситуация във Вевчани стана един от първите успешни случаи на масова съпротива срещу югославското правителство. Много от гражданите на Вевчани продължиха да протестират периодично през следващите четири години в Скопие и Белград в продължаващ опит да държат властите отговорни за арестите и нараняванията.

"Имате ли паспорт?", пита собственикът на ресторант Kutmicevica Насто Богоески екипът на BBC. Той не говори за британските паспорти на медията, а за онези, които се продават в града - червената версия на Република Вевчани, пълна с датиран входен печат,.

After 4 hrs in Vevcani locals offered me to stay for ever and gave me a Vevcani passport. pic.twitter.com/DYteFy6QJE

— Yugo Travel (@RuudPeeten) July 9, 2014

Богоески разказва, че се е обучавал за полицай в Скопие по време на извънредната ситуация във Вевчани. Въпреки това той твърди, че е бил в селото духом и оттогава е участвал в подкрепата на Република Вевчани. Когато се пенсионира от полицията през 2000-те години, той отваря този ресторант, който предлага местни специалитети като gjomleze (вид бавно приготвен пай), овче сирене и зеленчуци на скара, поднесени с чеснов сос. Всички са приготвени от готвачи на Вевчани, докато Богоески радва туристи и пътници с истории за любимата си република.

Богоески обяснява какво се е случило във Вевчани, когато Югославия започна да се разпада през 90-те години.

"През 1991 г. имаше референдуми за независимост в цяла Югославия", разказва той. "В същия момент хората от Вевчани решиха, че искат референдум за независимост. Бяхме политически мотивирани от всичко, което се случи по време на извънредната ситуация във Вевчани, и затова искахме да се отделим от Югославия и от (Северна) Македония."

На 8 септември 1991 г. Социалистическа република Македония обявява независимост от Югославия и става Бивша югославска република Македония. Недоволни от новото си правителство, на 19 септември 1991 г. градът почти единодушно се обявява за независима република, като само 36 от 2000 местни жители гласуват против предложението.

Бившата югославска република Македония така и  не признава мирния стремеж на Вевчани за независимост, но като се има предвид, че правителството им също има работа с въоръжени сепаратисти в етнически албански региони на новата страна, те в крайна сметка се съгласяват с исканията за автономия. През 1994 г. те позволяват на Вевчани да се отделят от по-голямата община Струга и да създадат своя собствена автономна община, която съществува и до днес.

Дъщерята на Богоески, Николина, добави, че в началото на 2000 г. бунтарският дух на селото е възроден и използван за насърчаване на туризма чрез рекламиране на Република Вевчани като микронация.

"Направихме местни паспорти и отпечатахме валута, за да рекламираме Вевчани", казма тя. "Проработи и хората на Балканите искаха да научат повече за историята зад нашето знаме, паспорти и пари. Имаме още планове да направим "митнически пункт" на границата до селото, където да подпечатваме паспортите."

Николина казва още, че ако се наложи, Вевчанската република може отново да стане сериозен субект в бъдеще. "Това е много политическо село", допълва тя. "Нашето село винаги е на първо място. Ако в бъдеще направим още един референдум, мисля, че ще е възможно селото да бъде независимо и да остане успешно".

Новия музей на Вевчани трябва да отвори врати по-късно тази година. Вътре политическите произведения на изкуството изобразяват извънредната ситуация във Вевчани и Република Вевчани, заедно с фотографска изложба, посветена на вековния карнавал във Вевчани. А карнавалът всъщност е вековна сатира, защото сатирата е това, което Вевчани правят най-добре. Подобно на самопровъзгласилия се статут на микронация, това е начин за вевчани да се подиграват на властите и много от костюмите и маските са политически натоварени, пародират правителството или осмиват последните политически събития.

Преди да се качат наавтобуса обратно към Охридското езеро, от BBC питат Велкоска дали смята, че Вевчанската република е сериозна или сатирична. "Вевчани все още имат разногласия с правителството", отговаря тя. "Но ние сме твърде малки, за да бъдем независими. Ще имаме слаба икономика. Това е хубава идея, но в момента е само за забавление".