Футболните фенове в Сърбия били проводници на националистическата политика на Вучич

На трибуната за гости на скърцащия стадион "Чика Дача" футболен фен с качулка и маска призова публиката да стане на крака и да вдигне ръце. "Три, две, едно..." - мъжът водеше обратното броене по високоговорителя си.

"Косово е Сърбия", крещяха в един глас няколкостотин фенове миг преди началото на мача.

Привържениците на гостите бяха членове на "Делие" - името на прословутите ултраси на "Цървена звезда" Белград, които отдавна имат репутацията на изключителни насилници и са известни с твърдите си националистически възгледи, пише в анализ „Гардиън“. За да гледат играта на своя отбор, феновете са пътували в последната събота до индустриалния град Крагуевац, на 90 минути път с кола южно от Белград.

Просръбските им скандирания бяха аплодирани и повтаряни от феновете на домакините, Раднички 1923, които седяха на тухлени седалки от другата страна на стадиона.

Преди началото на полувремето Делие разпънаха транспарант с надпис: "Когато армията се върне в Косово".

Малко са местата на Балканите, където етническата политика на региона е толкова променлива, колкото на футболните стадиони, където привържениците редовно скандират обиди, напомнящи тези, използвани по време на етническото прочистване през 90-те години на ХХ век.

"Трябва да ги довършим, да престанем да се бавим", каза на полувремето разговорлив кльощав фен на "Цървена звезда", който отказа да назове името си.

Той нямаше предвид съперника на своя отбор, а етническото албанско население, което обяви независимостта си от Сърбия преди 15 години, почти десетилетие след партизанско въстание срещу сръбското управление.

Тъй като през по-голямата част от мача се избягваха фойерверки, същинският футболен мач се оказа второстепенен.

Ултрасът на "Цървена звезда", както и много други в този ден, носеше фланелка с лика на Стефан Неделкович, един от тримата етнически сърби, убити по време на засадата на сръбски паравоенни формирования срещу косовската полиция миналия месец, която предизвика една от най-сериозните регионални кризи от години между Белград и Косово.

Битката между косовската полиция и 30 въоръжени сърби, скрити в манастир, временно превърна тихото село в Северно Косово във военна зона.

Около 50 000 сърби, които живеят в Северно Косово, не признават институциите в Прищина и смятат Белград за своя столица. Те често са влизали в сблъсъци с косовската полиция и международните мироопазващи сили, но насилието от миналия месец беше най-тежкото от години насам.

"Стефан е герой и смъртта му трябва да бъде отмъстена", каза привърженик на "Цървена звезда", посочвайки фланелката си.

Ултранационализмът е познат терен за феновете на "Цървена звезда". Основателят на отбора някога описа отбора като пазител на сръбската идентичност и православната вяра.

Но критиците на сръбския лидер Александър Вучич казват, че силната комбинация от етнически шовинизъм и демагогия на президента, която наподобява тази на руския Владимир Путин, е позволила на ултранационалистическите настроения да се разраснат извън футболните стадиони на Сърбия.

"Част от омразата, насърчавана от хулиганите, е напълно нормализирана в обществото. Те не са само представители на маргинали, техните антизападни послания резонират в цялата страна", казва Владимир Арсениевич, известен сръбски писател, който оглавява неправителствената организация Krokodil, група, която насърчава диалога и помирението в Западните Балкани.

Проучване от миналата година показа, че за първи път от две десетилетия насам броят на сърбите, които са против присъединяването към ЕС, е по-голям от тези, които искат да станат негови членове, което е свидетелство за авторитарната и антизападна реторика на правителството във вътрешната политика.

Теоретично кандидат за присъединяване към ЕС, страната изглежда разкъсвана между Запада и Русия - традиционен славянски и православен съюзник. С укрепването на властта Вучич, който сам се е самопровъзгласил за бивш ултрас на "Червената звезда", постепенно превръща Сърбия в автокрация.

Противниците на Вучич като Арсениевич го обвиняват, че е поел контрола върху медиите чрез държавната телекомуникационна компания, която изкупува местните телевизионни станции, които според Арсениевич са жизненоважни за насърчаване на културата на насилие.

Сръбският лидер също така се опитва да ухажва и кооптира футболните хулигани, казва Джеймс Монтегю, изследовател, който е проучвал подробно сложния свят на ултрасите в Сърбия.

"Вучич разбираше, че това е мощна и опасна група, която може да направи или да провали един президент", казва Монтагю.

"Ултрасите могат бързо да бъдат мобилизирани за политически цели, ако е необходимо. В същото време властите слушат внимателно какво се крещи по трибуните".

Макар че ултрасите на "Цървена звезда" вече не участват в открито междуетническо насилие, както беше през 90-те години на миналия век, когато военачалникът Аркан командваше група хулигани, те все още участват в сцени, които включват побоища над жени и прекъсване на шествия на ЛГБТИ в Белград.

Вучич, чиито политически корени са в крайно десния национализъм, е давал интервюта, в които разказва как е бил на трибуните по време на митичния футболен двубой през 1990 г. между отборите на Цървена звезда и Динамо Загреб, който понякога се смята за истинското начало на войните в бивша Югославия.

Разхождайки се из Белград, е трудно да се пренебрегне друга, по-видима следа от сръбския национализъм.

Сред луксозните бутици и хипстърските кафенета в града лесно могат да се забележат проруски и ултранационалистически графити, често примесени с лицата на футболни фенове, убити в битки, и известни военнопрестъпници, сред които и хвърленият в затвора бивш командир на босненските сърби Ратко Младич.

"Животът сред тези графити замърсява съзнанието", казва Арсениевич.

Част от основната дейност на Krokodil е борбата срещу графитите в цялата страна, които според групата "насърчават омразата, расизма и сексизма".

"Като виждат постоянно графитите, хората, които иначе биха били порядъчни хора, малко по малко приемат всички тези омразни послания", каза Арсениевич, сравнявайки процеса с хипотетичния феномен на сварената жаба.

"В края на краищата това има пряко въздействие върху политическата ситуация с Косово", каза той.

На място в Северно Косово Йована Радосавлевич заяви, че усеща влошаване на междуетническите отношения между албанци и сърби след последните сражения.

"Можете да видите промяната в поведението на хората. Това е нещо, което ме тревожи", каза Радосавлевич, която ръководи Нова социална инициатива, неправителствена организация, която работи за помирението между етническите общности.

Въпреки нарастващото напрежение обаче анализаторите смятат, че е малко вероятно Вучич, позовавайки се на заплаха за сръбското малцинство в Северно Косово, да изпрати войски през границата и да анексира региона - сценарий, който държи западните политици будни през нощта.

"Не се приближаваме към нова ескалация; няма да има война, каквато видяхме през 1999 г.", казва Иван Вейвода, старши научен сътрудник в Института за науки за човека във Виена.

"Сръбските политици разбират много добре, че не се докосва НАТО", каза Вейвода, визирайки около 4000-те войници на КФОР, които в момента се намират в Косово.

След предупрежденията на САЩ, че може да бъдат предприети наказателни мерки заради това, което Белият дом нарече "безпрецедентно" струпване на сръбски войски и въоръжение, Вучич обяви, че е изтеглил част от войските си от Косово.

Но въпреки признаците, че непосредствената криза около Косово е потушена, Арсениевич остава мрачен относно близкото бъдеще на Сърбия. "Нашето общество е в низходяща спирала", каза той.

Въпреки че Арсениевич приветства неотдавнашните протести срещу насилието, при които десетки хиляди хора се събраха в Белград след две последователни стрелби, при които загинаха 18 души, той се опасява, че обществото ще продължи да живее в състояние на "постоянно напрежение".

"Властите поддържат атмосфера на насилие", каза той./БГНЕС