Най-големият от гръцките острови и един от най-пленителните. На Крит се заражда минойската култура, първата развита цивилизация в Европа, а Кносос – открит едва през 1900 г. – е нейната столица.
Възстановеният дворец на Кносос някога е смятан за дома на легендарния цар Минос, чиято съпруга ражда Минотавъра – полубик, получовек, – на когото били принасяни човешки жертви и който живеел в таен лабиринт под двореца. Дворецът датира от 1700 г. пр.н.е., макар блясъкът и живостта на фреските му и изтънчеността на неговия план и организация да го правят да изглежда почти съвременен.
Възстановяването на Кносос е източникът на разгорещена полемика между археолози, които го смятат в най-добрия случай за проницателна догадка на археолога от началото на ХХ в. сър Артър Еванс. Царските апартаменти са без съмнение въплъщението на луксозния дворцов живот – четири етажа стаи, които нагледно демонстрират какво е представлявал минойският живот преди повече от 3000 години.
Изобразявайки едно забележително напреднало и мирно общество, много от минойските съкровища и фрески (ненадминати в древния свят) са били иззети и днес приютени в Археологическия музей в Ираклион (който отстъпва само на този в Атина).
Туристите ще предпочетат близкия дворец на Фестос. Той е открит при разкопки почти по същото време и датира от същия период, но е останал в практически невъзстановен.
Междувременно най-поразителното природно чудо на Крит е разположено в клисурата Самария, най-дългото дефиле в Европа. Популярният, но изморителен пешеходен маршрут през Белите планини започва с 900-метрово спускане през стръмната, зигзагообразна седловина Ксилоскало (Дървени стълби). Следва един равен, добре отъпкан 18-километров участък, из който се носи мириса на планинска мащерка и див риган.
Ако сте късметлия, може да зърнете и някой от редките екземпляри рогати кри-кри (критска дива коза), които живеят тук. Най-високата точка в маршрута е в Сидироспортес (Железни врати), където туристите се провират през най-тясното място в клисурата с ширина 2,70 м, между стръмни скални стени, извисяващи се на 600 м от двете страни.
Маршрутът накрая води до едно крайморско селище и завършва с охлаждащо топване в Либийско море пет до седем вълнуващи часа по-късно. Обичайното място, от което се тръгва, е крайбрежният град Хания, известен с историческото си пристанище.
Макар да не е близо, заслужава си да карате до лъскавия хотел „Елунда Маре“, изграден върху страната на терасиран склон, украсен с естествената красота на залива Мирабела и изгледите към далечни планини. Половината апартаменти (бунгала) имат свои собствени градинки и малък басейн, макар тюркоазеносиньото море да е наблизо.