Представете си място, останало девствено и некомерсиализирано от останалия свят. Място, в което въпреки своята екзотична красота и плажове с бял пясък няма хотели. Място, където пари не се използват. Място, където времето сякаш е спряло. Място, където всички са приятели. Това място се нарича остров Палмерстън.
Може би една от основните причини островът да запази своята първобитност е неговото отдалечено местонахождение. Би могло да се каже, че Палмерстън се намира на края на света – в една от най-изолираните зони на Тихия океан. Той е коралов атол в островите Кук, намиращ се на около 3200 километра от Нова Зеландия.
На неговата територия няма летище, а достигането до него е изключително трудно – единствено по вода. Всъщност кораби с доставки посещават Палмерстън само два пъти годишно. На острова няма магазини, тоалетните са само две, а дъждовната вода се използва за питейна. Местните се изхранват главно с рибата, които сами ловят.
Парите се използват само, за да се купуват консумативи от външния свят. Хората в Палмерстън разменят стоки помежду си безвъзмездно. Ток има само от 6 часа сутринта до 12 часа на обяд и през нощта.
Наскоро била поставена телефонна станция, която осигурява единствената постоянна връзка с останалия свят. Местните хора замразяват риба, която изнасят, а внасят основно продукти от първа необходимост като ориз и гориво.
Палмерстън има 62 жители. Първият, стъпил на острова, бил Капитан Кук през далечната 1777 година. Всъщност той открил мястото три години по-рано при друго свое пътуване. Палмерстън остава необитаем почти век, докато не бил посетен от Уилям Марстерс през 1860 година.
Той останал толкова очарован от мястото, че три години по-късно се заселил там със своята жена и двама нейни братовчеди. Марстерс имал общо 17 деца от три различни жени, от които всъщност произлиза местното население на острова.
Влезте в галерията на TIaloto.bg и разгледайте едно от най-отдалечените места в света.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.