За всеки, който е попътувал из Западна Европа, в един момент чистотата, големите красиви сгради и павираните улици стават нещо обичайно и дори локалните специфики се заличават пред цялостния изглед на доста подобните градове оттатък Завесата.
Във Вроцлав за първи път стъпих в Централна Европа и силно се надявам да не ми е за последно, защото влюбването беше моментално.
Многоцветните фасади на сградите, маниакалното внимание към детайла, балансът между готическата и бароковата грандомания и спретнатата кукленска архитектура – Вроцлав е прекрасна и странна смесица между кичозно и елегантно.
Градът, който е четвърти по големина в Полша, има цели 8 театъра, сред които куклен, опера и музикален. Има също много галерии, кина, музикални клубове и история, с която изобщо не възнамерявам да ви занимавам.
Ще спомена само, че Вроцлав е пресечна точка на няколко коренно различни стила – той е управляван от поне 5 различни държави и всяка от тях е оставила отпечатък почти без да руши наследството от предходния.
Общото впечатление от него е на шарено място, в което приказни герои живеят паралелно с хората, кафенетата са постоянно пълни, бирата е евтина и на всеки кръгъл час някъде пеят камбани.
В съвсем малкия си център Вроцлав побира поне 10 огромни катедрали, а между тях в паветата са оставени немалко женски токчета (брой и моите).
Вроцлав е и градът на 100-те моста, заради което първосигнално е сравняван с Венеция, но истината е, че не прилича нито на италианския град, нито на Петербург примерно.
През целия си престой там (7 дни) нито веднъж не се почувствах изгубена (въпреки че няколко пъти целенасочено забравях картата в хотела). Всички във Вроцлав говорят английски, а след третия ден полският става почти разбираем (лексикално е адски близо до руския и българския).
Живият дух на града обаче не се дава нито от красотата на сградите, нито от богатата им история. Във Вроцлав има 60 000 студенти, учещи в няколко университета, обединени в красив старинен корпус на 2 минути от централния площад.
Пръснати по полянки, пейки, магазини и ресторанти, облечени в последните колекции на модерните марки или в кубинки и кожени якета, те се движат по двойки (в Полша е социално прието винаги да имаш връзка) и създават илюзията, че Вроцлав е цветният оазис на любовта между цветовете, стиловете, жанровете, изкуствата...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.