Мълниите се "шегуват", наказват и... убиват

Има мълнии, чиято енергия е достатъчна да накара водата в морето да кипне. Трудно е да си представим, но се срещат и щастливци, които успяват да издържат удара на такова енергийно „чудовище“. Впрочем те са щастливци, тъй като обикновено падането на тази небесна посланица завършва трагично.

Учените го разбират, но...

Според науката мълнията е вид електрически разряд, който обикновено се явява при буря. Учените смятат, че причина за образуването на мълниите е появата на големи области положителни и отрицателни заряди, които се образуват заради сблъсъка на частици в облаците. При това горната част на облака се зарежда положително, а долната – отрицателно.

Когато зарядът достигне значителна величина, между двете наелектризирани части прескача мълния. Мощният електрически разряд може да прехвърчи между два съседни облака и между облака и повърхността на земята. В последния случай – между електрическото поле с отрицателния заряд и положително заредената повърхност на земята.

Между противоположно заредените области се образува канал, по който протича разрядът. При това в канала се развива температура от 20 000 до 30 000 градуса! От тази огромна температура протича мигновено разширяване на средата, възниква ударна вълнà и прозвучава гръм.

Макар и да изглежда просто, мълниите нерядко оставят такива загадки, пред които немеят и мастити учени.

Непонятна остава способността на мълнията да изпепелява например долното бельо на човека, оставяйки горната дреха цяла. Понякога мълнията може да изпари металния пръстен на ръката или синджирчето на врата и да остави човека жив. Случва се мълнията да изпепели само косата на човек или да го надари със свръхспособности, а един американец след удар на мълния напълно престанал да усеща студ и сега дори при минусови температури ходи в летни дрехи. Отбелязани са и абсолютно невероятни случаи, когато мълнии възвръщали зрението на слепи хора.

Всяка секунда на повърхността на нашата планета падат между 50 и 100 мълнии. Това са т.нар. линейни мълнии, а има и още по-редки и загадъчни – кълбовидни. Колкото до последните, те са друга тема, а сега ще се спрем на доста странни случаи, свързани с обикновените линейни мълнии.

Случва се и мълниите да се шегуват...

Френският астроном Камий Фламарион (1842–1925) се прославя за времето си като автор на прекрасни научнопопулярни книги, в които е събрано голямо количество доста любопитни факти. Той не подминава и различни невероятни случаи, свързани с мълниите. В неговата „колекция“ има описания на произшествия, в които мълнии са се „пошегували“ със своите жертви.

Например на „29 юни 1869 г. в Прадет (Ариеж) на местния кмет му хрумва нещастната мисъл да се скрие от бурята под доста висока топола. След няколко минути мълния удря дървото, но по странен каприз не убива кмета, а само го съблича гол и разпилява наоколо всички части на костюма му, с изключение на една обувка, която останала на мястото си“.

„Шегата“ със събличането мълния повторила и в друг случай – този път не й харесала жена, която сменила обичайното си облекло с мъжки дрехи, което през ХIХ век не се приемало добре. Облеклото и обувките на тази жена били „разкъсани на лентички и разхвърляни на метри от нея, така че на пострадалата й се наложило да се покрие с листа, за да се добере до съседното село“.

В сп. „Около света“ през 1886 г. била отпечатана малка статия за мълния, която попаднала в кухнята на един дом в покрайнините на гр. Пюи (Франция). Според очевидци няколко минути една купчина от 35 чинии била заобиколена от пламъци и оглушителен гръм. Слугите били сигурни, че нито една от чиниите няма да оцелее. Но повредени се оказали само нечетните чинии, които до една били пробити на едно и също място сякаш от пистолетен изстрел.

Следващата година станал още един любопитен случай. Фермерът Амос Бригс от Мичиган излязъл, за да изгони една котка, която редовно събаряла нацепените дърва. В този момент в двора на фермата паднала мълния. Котката била убита намясто, дрехите на Бригс били разкъсани на парчета, а любимият му часовник бил взривен. Когато полуголият Амос в състояние на шок влязъл вкъщи с обезумял поглед, жена му застинала от ужас. Както по-късно разказала тя, особено я поразил появилият се като дъга силует на изплашената котка, който бил се отпечатал на голото теме на мъжа й. За щастие това „произведение“ на мълнията изчезнало след няколко дни.

Неканената гостенка

Понякога мълниите напълно игнорират теорията на вероятностите, избират за жертва отделен човек и го преследват в продължение на години. Пример за такава избирателна „любов“ станал бившият парков надзирател Рой Съливан. Мълнии намирали нещастния американец цели седем пъти на най-различни места в продължение на години.

Първия път мълния го ударила през 1942 г., когато всичко приключило с обгаряне на палеца на крака му. През юли 1969-а мълния изгорила веждите му, а през юли 1970-а обгорила рамото му. След две години небесната „гостенка“ подпалила косата му, а през август 1973-та обгорила краката му, през юни 1976 г. жегнала гърдите и корема му. Периодичните посещения на мълнии се отразили на душевното състояние на Съливан и през септември 1983 г. той се самоубил.

Известен е случай, когато мълния избрала за жертви мъжете в едно семейство. През 1899 г. мълния убила италианеца Примарда в собствения му двор. Поразително, след 30 години на същото място от мълния загинал и синът му. Смъртта на двамата можела и да се нарече съвпадение, но на 8 октомври 1949 г. Ролан Примарда, внук на първата жертва и син на втората, бил убит от мълния пак насъщото място...

Още по-мистична е историята на българката Марта Маикия, която мълнии обрекли да е вечна вдовица. Първият й мъж Рандолф Истман бил американски турист. Случило се така, че те се запознали по време на буря, туристът помолил да се приюти в дома й от лошото време. Любовта пламнала от пръв поглед и след няколко седмици те се взели.

И може би щели да си живеят дълго и щастливо, но след два месеца Истман бил убит от мълния. Скърбящата Марта след време се решила отново да се задоми, този път за французина Шарл Морто. Двойката се отправила на пътешествие в Испания, по време на което, както вече се досещате, Морто бил ударен от мълния, която го оставила намясто.

Останала за втори път вдовица, Марта се върнала в София. От преживяното изпаднала в силна депресия и дори потърсила лекарска помощ. Случило се докторът да е немец, който се оказал не само отличен специалист, но и много добър човек. Те се залюбили и се оженили в Берлин. По време на пътуване във Франция докторът бил ударен от мълния и... Марта за трети път останала вдовица. След това тя се посветила на благотворителна дейност и започнала да избягва мъжете.

Загубите – като след война

Понякога се създава грешното впечатление, че от удар на мълния загиват само отделни хора и жертвите годишно не са толкова много. Но това не е така. На 3 август 1852 г. около Малта корабът „Мойсей“ попаднал в силна буря и мълния буквално го разцепила надве. Плавателният съд моментално потънал, оцелял само капитанът, който, вкопчен за отломките, прекарал във водата 17 часа. Той разказал, че след падането на мълнията корабът потънал за 3 минути.

Разбира се, мащабни катастрофи и трагедии, предизвикани от падане на мълнии, се случват относително рядко, но небесните „стрели“ убиват толкова хора, че броят им годишно е съпоставим с жертвите на локален военен конфликт. Например в Китай от мълнии годишно загиват хиляди жители и може да се каже, че за година мълниите убиват повече хора, отколкото загиват от торнадо и урагани.

В последно време учените са принудени да преразгледат битуващото мнение, че шансът да загинеш от мълния е също толкова минимален, колкото да бъдеш изяден от акула или да станеш жертва на самолетна катастрофа.

Всяка година по света от мълнии загиват няколко хиляди души, изпепеляват и голямо количество добитък. Към това може да се прибавят и огромните загуби от пожари, предизвикани от мълнии.