Инициативата стартира на 11 юли от Дубровник. Седемте ентусиасти изминават голяма част от четирите хиляди километра пеша, а в някои участъци са се предвижвали с корабче, на кон, в кола и с велосипеди.
По-малко от месец по-късно те се връщат отново в Дубровник, за да завържат възела на вратовръзката на камбанарията на църквата в центъра на града.
При предишната инициатива на Академия Краватика, която организира събитието, вратовръзката е била дълга “едва” 10 000 метра и е опасвала римски амфитеатър в северната част на хърватското крайбрежие.
Според легендата именно Хърватска е родината на вратовръзките.
По времето на Луи XIII и Луи XIV хърватските войници, които били на служба във Версай, носели шалчета на врата, които бързо били възприети като моден аксесоар от придворните.
Било само въпрос на време модата да се разпространи сред аристокрацията в останали европейски монархии, а във френския език до днес думата за вратовръзка ( cravate) идва от “хърватин”.
У нас също си имаме огромна вратовръзка, отново дело на хърватски творци, но нашата е с дължина 15 метра и е на сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство.