Експериментът "Минесота" - футуристичен и амбициозен план за създаването на екологично чист идиличен град, в който всичко се рециклира на 100%, автомобилите се движат по релси и не отделят вредни емисии. Град, който е покрит от огромен купол, за да не попадат външни замърсители в околната среда и всичко се захранва от атомната централа, разположена в центъра на града. Възможно ли е изобщо подобно нещо да съществува?
Това е идея, възникнала през 60-те години на миналия век и която тръгва от въображението на футуриста Ателстан Шпилхаус. Идея, която за малко да стане реалност.
Шпилхаус е роден в Южна Африка и е абсолютна енциклопедия – инженерен експерт, градски архитект, учен и океанограф... с две думи – разбира от всичко. Футуристът вярва силно, че науката е способна да разреши всички проблеми на човечеството – щом можем да изпратим човешко същество в космоса, значи за нас няма невъзможни неща.
Затова започва да предлага интересни решения на проблеми, които могат да възникнат в бъдещето. Прави го в своя комикс поредица, наречена "Нашата нова ера", която е публикувана от редица американски вестникарски издания в периода 1957-1973 г.
Шпилхаус прогнозирал, че населението на САЩ ще достигне 400 милиона души до 21 век, а това щяло да доведе до построяването на 12 нови града, в които да се преселват 250 хиляди души годишно. Било му ясно, че съществуващите вече селища започват да загиват постепенно, обхванати от силна престъпност, градски упадък, постоянни сбивания на расова основа в предградията. Светът бавно, но сигурно се превръщал в ад. И Шпилхаус бил готов да се притече на помощ като необходимия супергеорой в комикс историите и да спаси човечеството от вселенска катастрофа.
Затова футуристът започнал подробно да разглежда всички процеси и предложил своя концепция за идиличен град от ново поколение. Концепция за град на бъдещето. Заради продължителните си наблюдения върху живота, Шпилхаус предвидил с точност, че в 21 век въздухът, който дишаме, ще е сериозно замърсен и дори спекулира, че състава на земната атмосферата ще се промени. Шпилхаус дори говори, че в близкото бъдеще всеки човек ще има персонален компютър, който ще използва за образование и пазаруване. Фокусира работата си върху културата на прахосването – нещо, което е олицетворение на консуматорското общество в САЩ днес.
Така изгражда концепцията си за Проектът "Минесота" - експериментален град, в което абсолютно всичко се рециклира. Обяснява също и огромното пространство в градската среда, което се предвижда за пътища и предлага това да бъде напълно заменено. Идеята му е пътната инфраструктура да бъде изградена изцяло под земята – паркоместа, пътища, магистрали, за да може градската среда да остане изцяло и напълно за гражданите.
Шпилхаус вижда в идеята си огромен потенциал и решава да превърне комикса в реалност – да пренесе "Нашата нова ера" в нашата реална заобикаляща среда. Така стартира проекта MXC (Minesota Experimental City) през 1966 година. Намира подръжник в лицето на влиятелния Отто Силха, издател на вестникарско издание. Двамата започват мащабна пиар кампания, която привлича още влиятелни личности с много връзки.
Проектът спечелил дори солидна сума пари от бившия вицепрезидент Хюбърт Хъмфри. МХС получил внушителните 250 000 долара през 1967 г. Идеята на футуриста Шхилхаус привлякла интереса и на компании като "Бойнг" и "Форд", които искали да инвестират в града на бъдещето. Градът щял да бъде напълно завършен до 1984 и щял да струва близо 10 милиарда долара. Годината, може би, е съвпадение с едноименния роман на Джордж Оруел, в който се говори за антиутопично общество, което е под постоянно наблюдение. Може би.
Идеята за град на бъдещето била буквално опияняваща. Дяволът бил в детайлите. Имало грандиозни планове за оползотворяване на пространството – предвиждало се създаването на частни зони за летене, но никъде не се упоменавало как ще изглежда реалното градско пространство, в което хората да искат да живеят, как ще изглеждат домовете им, улиците им. Инвеститорите и градските архитекти щели да дойдат по-късно.
Шпилхаус нямал никаква представа от тази дейност. Бил като дете, което пуска въображението си на воля, без абсолютно никакви задръжки. В една проектна рисунка на бъдещия град, футуристът дори изобразил атомна централа, поставена буквално в сърцето на МХС. Това, разбира се, нямало как да стане.
Затова решенията трябвало да се взимат от няколко души, които все пак имали представа от подобни дейности. Шпилхаус мечтае, а те намират приемлив вариант да реализират леко налудничавите му идеи. Контролът му върху проекта постепенно отслабнал и той започнал да губи търпение. Оттеглил се като съпредседател на проекта "Минесота", но продължил все пак да ръководи някои дейности.
Бордът намерил място, където изграждането на МХС да започне – мочурище в централната част на американския щат. Предимството му било, че почти никой не живеел там. Всички приветствали идеята за града на бъдещето. Всички, освен онези, които виждали как 250-хиляден град ще се изсипе в задния им двор. Някои се опасявали, че недвижимата им собственост ще бъде конфискувана, а на нейно място ще започне да се изгражда това "футуристично чудовище".
Започнала активна кампания срещу идеята на Шпилхаус. Протестите били финансирани от процъфтяващо движение за опазване на околната среда, което започнало да вижда технологичния напредък като проблем, а не като решение. През зимата на 1972 г активисти решили да излязат на шествие и всичко това постепенно довело до закриване на проекта.
Проектът "Минесота" имал същите недостатъци като много от антиутопичните проекти по онова време и, очаквано, последвало тяхната съдба. Градът на бъдещето бил мечтата на един арогантен мъж, който гледал на МХС като на свое собствено дете.
Няколко години по-късно дори предложил градът да бъде построен под водата, където луди протестиращи няма да провалят идеята му. Проектът "Минесота", обаче, остава завинаги на ниво "идея" и голямото въображение на футуриста така и не успява да се сблъсква с предизвикателствата на реалността. И може би така е по-добре.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.