Тибетският мастиф е древна порода кучета, използвани предимно като впрегатни, а също и традиционно за пазачи в хималайските манастири.
Породата е позната също като тибетски дог. Тази порода е една от най-старите - тя датира поне от 3000 години като за нея съобщава Аристотел още в 350 г. пр. Хр., а по-късно е описана и от Марко Поло около 1270 г. Кръстоски от породата се разпространяват в Европа отдавна, но оригиналната порода, без примеси, е въведана на нашия континент едва през 19 в.
Ако искате да отглеждате такова куче вкъщи, се препоръчва да го направите в къща с голям двор, за да може тибетският мастиф да прави упражненията си. Ето какво трябва да знаете за него.
Характеристики
Кучетата от тази порода са с голяма и гъста козина. Затова, не е хубаво да се отглеждат на места с горещ и влажен климат. През летните месеци, когато времето навън е много горещо, трябва да им осигурите сянка и постоянен достъп до вода.
Mъжĸитe тибeтcĸи мacтифи мoгaт дa дocтигнaт виcoчинa дo 81 cм. Женските представители са високи минимум 61 см.
Що се отнася до теглото, мъжките са между 70 и 120 кг, а женските - 50 – 80 кг.
Главата на тези кучета е голяма и широка, а ушите им са в триъгълна форма. Най-често срещаните цветове на козината са черно, кафяво, синьо-сиво и различните нюанси на златистото. Сменят козината си веднъж годишно - в края на зимата или началото на пролетта. Живеят между 10-12 години, пишат от akc.org.