Сам на летището

Аз ако ви кажа,че и на мен се случи нещо подобно няма да повярвате,само че детето беше на братовчед ми и като нищо щеше да си отидем без него...Случи се преди 7-8 години,тогава дъюеря му беше в детската градина и жена му се обади да я вземем като се прибираме,защото щяла да закъснее...Спомням си че беше 20 януари ,защото предишния ден имах рожден ден и тъи като братчеда беше нощна смяна решихме че сега е момента да го почерпя..пък и имаше 2 часа докато се върне братовчедката от работа...Добре,ама се появи още един приятел,който след втория коняк се сети че не е черпил за Ивановден...По едно време на Катето (дъщеричката му) и се приспа ..Направихме и място на сепарето и нахвърлихме няколко якета върху нея..След няколко минути мобифона му звънна и жена му се обади ,попита къде сме и каза че ще го чака на спирката с колата и ще му прозвъни като пристигне..След малко телефона звънна с неиното име ние грабнахме якетата,чао на компанията и прибягахме към колата...Седнахме на задната седалка и викаме ..давай...Тя си потегли и след стотина метра,погледна в огледалото и попита,малката къде се е свила и да не и е студено...Ние се спогледахме и тогава братчеда такава физиономия извади,че и сега като го пиша се смея на глас :))) Разправиите друг път ще ги описвам ,ама всеки път като се вивди се сещаме за това :))) отговор Сигнализирай

дай Боже на подобни случаи края да е добър!!! отговор Сигнализирай

Аз познавам едини заплеси / извинявайте за думата / - жена и мъж, които преди години си забравиха детето във влака. След това естествено си го намериха, но е факт, че го бяха забравили в количката, просто си тръгнали без него и след това "се сетили", че имат и дете... отговор Сигнализирай