Тръгва ли Руни към изхода на "Олд Трафорд"

След по-малко от месец сър Алекс Фъргюсън ще отбележи 24 години работа на „Олд Трафорд”. Четвърт век, в който един човек издигна един клуб от руините на забравата до световния футболен връх. През тези години Александър Чапман Фъргюсън спечели всичко и се превърна в абсолютна икона. Като истински шотландец с непреклонен инат и твърд характер, мениджърът успя да се справи с всички проблеми, с всички кризи, с всички капризни звезди.

Под ножа на Фъргюсън минаха играчи като Пол Инс, Рой Кийн, Дейвид Бекъм, Рууд ван Нистелрой, Яп Стам. Всички те по един или друг начин влязоха в конфликт с мениджъра. Голяма част от тях го направиха в пика на кариерите си, когато изглеждаха незаменими за Манчестър Юнайтед. И всички бяха изхвърлени от отбора за отрицателно време. И без тях клубът печелеше титла след титла.

Сега за Фърги предстои може би най-тежкият от всички дуели – с най-голямата звезда на отбора в момента Уейн Руни. А доскоро двамата изглеждаха като баща и син за пример.

Всичко се промени само за няколко месеца.

Това, което се смята за един от най-големите плюсове на вечния Алекс, е способността му да „отглежда” големите таланти и да ги прави големи футболисти. Както направи с Гигс, Скоулс, Бекъм, Роналдо. Именно затова за никой не беше изненада, че Манчестър Юнайтед плати 20 млн. паунда за сензационния тийнейджър от Евертън Уейн Руни през 2004 година. Младокът беше направил фантастично европейско първенство и беше обявен за Белия Пеле.

За 6 години диамантът беше шлифован почти до съвършенство. Въпреки буйния нрав и откровените простотии, които Руни вършеше на и извън терена, мениджърът не хабеше усилия да го защитава на всички фронтове. Затваряше си очите за брутални влизания в краката на съперника, каруцарски псувни по съдии, похождения по 40-50-годишни проститутки и т.н.

Доверието обаче беше оправдавано с великолепни изяви на терена.

Кулминацията настъпи през миналия сезон. Роналдо си тръгна срещу рекордните 80 милиона паунда, Тевез се разсърди, че беше резерва на Бербатов, и премина към градския враг Сити. Самият Бербатов пък беше склонил глава пред таблоидите и критиците и в общи линии не знаеше къде се намира.

Пари за трансфери нямаше заради дълговете на фамилия Глейзър (собствениците на клуба). Така Руни пое цялата отговорност. И то как. Гол след гол, кой от кой по-важен, и така до 34 попадения в 44 мача.

Но (почти винаги) много хубаво не е на хубаво. 10-ката на Юнайтед получи контузия в глезена срещу Байерн Мюнхен в четвъртфинал от Шампионската лига в края на март. Уейн пропусна ключовите мачове от първенството срещу Челси и Блекбърн, отборът записа загуба и равен и на практика се прости с титлата, до която беше толкова близо.

След драматичното 3-2 в реванша срещу Байерн и отпадането от Шампионска лига сезонът на практика свърши. До края му Руни беше бледа сянка на познатата машина за голове.

После дойде Световното в ЮАР, където целият Остров чакаше 24-годишния Уейн да изведе Англия до титла. Не само че това не се случи, но момчето чудо дори не вкара гол.

Медийните критики се стовариха с пълна сила върху нападателя. Но той не беше забравен от своя мениджър.

Сър Алекс дори звъня лично на Руни, за да го успокои още по време на Мондиала. След това му даде шанс да започне сезона като незаменим титуляр, въпреки че заради световното първенство изоставаше видимо в подготовката. Само връщане на формата и поредица от голове можеше да вдигне на крака сломения нападател.

Защото в 21 мача преди злополучния двубой с Байерн М, Руни имаше 22 гола от игра. В следващите 21 мача – само един.

Стремглавото пропадане за мърсисайдския талант обаче не можеше да бъде спряно. Снимките как видимо пиян уринира пред заведение с цигара в уста бяха само прелюдия към историите на Руни с проститутката Дженифър Томпсън, докато съпругата му била бременна с първото им дете Кай.

На терена нещата също не бяха розови и чашата преля.

Всички можем само да гадаем какво се е случило в съблекалнята на Олд Трафорд след изцепките на Уейн. Но реакцията на Фъргюсън беше красноречива. Изваждане от групата за гостуването на родния Евертън. Официалната версия е, че мениджърът искал да предпази „своето” момче от освиркванията на публиката, но също толкова вероятно е това да е било наказание за низа от грешни стъпки на Руни.

След това нещата се поуталожиха. Затишие пред буря.

Нападателят игра като титуляр срещу Болтън на 26 септември, но беше сменен заради контузия в глезена. Дори се видя как налага крака си с лед. Три дни по-късно пък мина на ядреномагнитен резонанс, тъй като съществуваха опасения за сериозна травма.

Така Руни не пътува за срещата от Шампионската лига с Валенсия, а на 2 октомври въобще не беше в групата за гостуването на Съндърланд. Фъргюсън обяви, че нападателят не може да играе заради контузията в глезена, която не е напълно отшумяла.

Изглежда, мениджърът е направил този ход, за да даде възможност на Уейн да бъде готов на 100% за мача на националния отбор на Англия срещу Черна гора и да докаже, че лошите времена отминават. Не е логично да е наказание за аферата с проститутката, при положение че Руни беше титуляр в три мача след гръмването на скандала (Рейнджърс, Ливърпул и Болтън).

Първите сериозни искри припламнаха, още когато Уейн наруши мълчанието си след разкритията за изневярата и даде 12-минутно интервю за един от своите спонсори. В него нападателят директно застана срещу методите на своя ментор, обявявайки, че не се нуждае от почивка, а от повече време на терена, за да си върне формата. В същото време изрази недоволство от новата тактика на Фъргюсън, която поставя възродения Бербатов на върха на атаката.

Непремерените изказвания продължиха и след поредния провал с националната фланелка. Ни в клин, ни в ръкав, Рууни заяви, че бил напълно здрав преди мача със Съндърланд. С други думи направо нарече Алекс Фъргюсън лъжец. Влезе в пряка, открита конфронтация със своя доскорошен пазител по възможно най-грозния начин – чрез медиите.

Сега вече малцина са тези, които вярват, че Уейн Руни има бъдеще в Юнайтед. Това се видя още в мача с Уест Бромич, на който със здравия си глезен таранът потропваше нервно на резервната скамейка. И влезе за 17 минути, но забит на левия фланг. Там където го иска мениджърът.

При очевидната загуба на доверие между двамата и фактът, че договорът на Рууни изтича след година и половина, раздялата изглежда почти неизбежна. Преговорите за нов контракт бяха моментално замразени и така Реал М, Барса, Интер, Челси и дори Ман Сити вече са готови да прилапат апетитната хапка.

Предвид финансовите загуби, които претърпя за последната година (80 млн. паунда), клубът едва ли може да си позволи да изпусне най-ценния си авоар, без да вземе подобаващо обезщетение. А без нов договор това ще стане точно след година и половина. Ако се изчака до лятото, цената на Руни, която сега все още се задържа на умопомрачителното ниво от 50-80 милиона паунда, ще падне драстично.

Този път обаче сър Алекс попада в извънредна ситуация. Защото загубата на Руни трудно може да бъде компенсирана така, както бяха компенсирани другите, позволили си да оспорят властта на вечния Фърги. Тръгна си Бекъм, но дойде Роналдо. Тръгна си Нистелрой, но дойде Тевез.

След Роналдо и Тевез обаче остана само Руни. Големи трансфери не последваха. Бензема, Вия, Рибери и Йозил уж бяха силно искани, но така и не бяха взети. А младоците Ернандез и Македа, както и стъкленият Оуен, просто няма да са достатъчно силна подкрепа за Бербатов. Невероятните Гигс и Скоулс пък не са вечни.

Ясно е, че евентуален трансфер на Уейн по-скоро ще захрани част от безкрайните дългове на Глейзър, отколкото да бъде реинвестиран в нови качествени играчи. А без качество няма трофеи. А без трофеи няма пари. А без пари забвението е зловеща реалност.

Затова сега Алекс Фъргюсън е изправен пред една от най-големите дилеми в кариерата си. Да удари по масата с желязната ръка, която му донесе толкова много успехи или да направи изключение, което да потвърди правилото, но да подрони безупречния му авторитет?

В крайна сметка може да се окаже, че нещата вече са извън контрола на сър-а. Все по-настойчиво се носят слухове, че всъщност парите са основната причина за отказа на Руни да се обвърже с Манчестър Юнайтед. Нападателят настоява за поне 200 хил. паунда на седмица, които са непосилни за намиращите се в тежко финансово положение „червени дяволи”.

И затова се ориентира към единствените, които са готови да му ги дадат – „арабите” от Манчестър Сити. И после не всичко било пари?