Русия и Катар ще приемат световните по футбол 2018 и 2022

Драматично премина изборът на страните домакини на световните първенства по футбол, които трябва да се проведат след 8 и 12 години.

Мондиалите с номера 21 и 22 ще бъдат приети от Русия и Катар, което в известен смисъл не е изненада, тъй като именно тези две страни бяха сред фаворитите от самото начало.

Горчивият привкус от гласуването на 22-мата мастити босове от изпълнителния комитет на световната централа ФИФА обаче ще остане още дълго време. Защото за кой ли път показаха, че футболът си е чиста проба политика. Игра е бил някога.

Нека припомним, че последните две световни първенства са били наблюдавани от общо 40 милиарда зрители. Логично говорим за пари от телевизионни права, реклами и продажби на билети за милиарди долари.

Все пак определението „Цар Футбол” не е никак случайно. А където са големите пари и големият обществен интерес, там са и големите политици.

Ето, искаха да ни покажат как демокрацията процъфтява, апартейдът е в миналото и т.н. и Южна Африка взе Мондиала. Вдигнаха стадиони за чудо и приказ, нищо че около тях е пълно с къщи от кал, камъни и сламени покриви. След това дойде ред на Бразилия да заяви, че растящата й икономика трябва да я нареди сред големите сили и – хоп – Мондиал 2014 е там.

Така някак естествено логиката подсказваше истинска истерия около избора на следващите домакини. И още за Световното през 2018-та се случи грандиозното противопоставяне. От едната страна Англия, от другата – Русия. Западът срещу Изтока. За кой ли път!

Моите извинения за Белгия/Холандия и Испания/Португалия, но те бяха просто пълнеж, нищо че обещаха съответно „най-зеления” и „най-емоционалния” Мондиал.

Та англичаните удариха там където си ги бива – чрез медиите. BBC тъкмо навреме извади кирливите ризи на някои членове на Изпълкома на ФИФА. Взимали подкупи. Брей, каква изненада! И то хора като вицепрезидентите Джак Уорнър и Иса Хаяту. Натискът беше налице.

Не че се съмнявам в журналистическата етика на предаването, което разнищи дори Иван Славков, но стечението на обстоятелствата и времето постави под сериозен натиск делегатите, имащи право на глас. Примерно в смисъла на „ако са виновни, ще искат да си отмъстят и да гласуват срещу Англия”.

Реакция имаше и от страна на Русия, и то на най-високо ниво. Като елитен кадър на КГБ "алфа-кучето" Владимир Путин съзря заговор срещу страната му и заяви, че се води явна кампания за компрометиране и оказване на натиск върху гласуващите.

"За мен това е нечестно съревнование. Вярваме, че подобни методи са напълно неприемливи”. Руският премиер стигна още по-далеч, като отказа да оглави делегацията на своята страна, както се очакваше предварително. Човекът си бойкотира.

От английския щаб обаче пратиха възможно най-тежката артилерия. Е, в Цюрих не се появи кралицата, но там беше набиращият все по-голяма популярност новогоденик принц Уилям. Премиерът Дейвид Камерън също лично застана зад кандидатурата и, разбира се, да не пропуснем черешката Дейвид Бекъм, който с холивудски маниер дръпна една прочувствена реч.

Англия заложи на обединяването на редица футболни знаменитости за каузата Мондиал 2018.

На хора като сър Алекс Фъргюсън, Арсен Венгер, Роберто Манчини, които иначе са кръвни врагове, но всички те са убедени, че Албионът е мястото за това световно първенство. „Обединена Англия, светът е поканен” беше космополитното послание на кандидатурата.

Завидна инфраструктура, забележителна мрежа от впечатляващи стадиони бяха козовете на „страната майка” на футбола.

От другия край на уж падналата Желязна завеса руснаците заложиха на амбицията да напишат история с мотото "Готови да вдъхновяваме!”.

Да покажат, че Източният блок вече е готов да приеме най-големия футболен форум. „Инвестициите не са проблем”, казваха те, разчитайки на гарантирано финансиране от държавата. Значи качествени стадиони ще има. За гостуващите фенове няма да се изискват визи – ще влизат в Русия с билетите за мачовете. Още един голям плюс.

Както каза Андрей Аршавин през сълзи: „Повярвайте в нас, повярвайте в Русия”.

Оказа, че за разлика от Москва, Цюрих вярва на сълзи. Дори и без Путин. 

Така Източна Европа ще има световно по футбол за първи път в историята. Английските надежди, че след десетилетия на звучни провали националният им отбор ще може най-накрая да дублира титлата от 1966 година, когато пак бяха домакини, останаха за някой друг път.

Изборът за домакин на Мондиал 2022 беше далеч по-спокоен. Всички очакваха Катар и получиха Катар. Евала на японците и корейците, че предлагат невиждани технологии, както и на САЩ и Австралия, които впрегнаха имена като Барак Обама, Бил Клинтън, Морган Фрийман, Никол Кидман и Ел Макферсън да помагат за докопване до "златната мина”, наречена soccer.

Само че Катар има петрол. Катар е арабска държава. Катар е врата към неспокойния Близък изток. А Западът не пропуска възможност да се покаже като добър приятел. И ето сега си даде най-ценното спортно забавление.
Не че емирството няма да предложи изключително качество.

Едва ли някой се съмнява в това. Стадионите ще бъдат истинско произведение на изкуството. Но същото в голяма степен важи и за другите кандидатури.

Е, катарските жеги достигат до 50 градуса по Целзий през лятото, но поне светът ще покаже, че Близкият изток не остава изолиран и е важна част дори от Голямата футболна игра.

Както казва шефът на организационния комитет Шейх Мохамед бин Хамад бин Халифа ал-Тани (син на емира на Катар):

"Футболът може да промени начина ни на мисленe повече от всичко друго. Ние се нуждаем от световното първенство в Близкия изток. За хората в Близкия изток техните надежди и мечти зависят от успеха на нашата кандидатура”.

Звучи малко пресилено, но политиката си е политика – трябват силни и драматични слова.