Суеверието за знаменосеца не проработи срещу Гроздева

Честта да носиш родния трибагреник начело на делегацията по време церемонията по откриването на Олимпийските игри, по думите на избраниците е съизмерим със спечелването на медал.

Патриотизмът и идеализмът обаче не винаги сработват с шампионската амбиция. Едни отказват да носят от суеверие. Други си пазят силите. Трети смятат, че има и по-достойни от тях.

Рекордьорът по олимпийски участия (6) и двукратен шампион в спортната стрелба - Таню Киряков, най-често е отказвал.

Суеверието не попречи на колежката му Мария Гроздева да стане първата българка с трикольора в ръце на откриването.

В Атина през 2004 г. Царицата на рубежа прие с усмивка подмятанията на останалите ни спортисти, че да носиш знамето не е на късмет. Отговори с титла и общо два медала, ставайки най-титулуваният нашенец на Олимпийски игри и първият ни спортист с общо 5 медала.

"Въобще не ме интересуват такива прокоби. Не съм фаталистка и не мисля, че това може да ми окаже някакво влияние. Смятам, че за състезанието е важна подготовката, която съм направила“, коментира тогава Гроздева.

В Лондон ще е шестото й участие на форума под петте преплетени кръга.

Стоичков и знамето

На Албиона проблем с избора на знаменосец няма да има. Христо Стоичков е убеден, че изборът да бъде именно той може да донесе късмет на спортистите. При това точно 20 години след като в сърцето на английската столица (на „Уембли“) стана шампион на Европа с "Барселона".

"За мен е чест и отговорност, защото съм с делегация, която според мен ще бъде най-успешната за българския олимпийски спорт досега. Надявам се тези спортисти да успеят да донесат тази слава, която страната ни позагуби напоследък. Не може постоянно да сме в дупка“, заяви Кавалера на „Златната топка“ за 1994 г.

Без знаме на първите игри

При възраждането на Олимпиадата в Атина през 1896 г. българското знаме дори не е издигнато по време на откриването. Нищо, че сме една от 14-те учредителки ва Модерните игри, а звездата ни - швейцарският учител Шарл Шампо, заема престижното пето място (на прескок в гимнастиката).

Така е до 1924 г. В Париж първият български знаменосец в историята става лекоатлетът Кирил Петрунов.

Славният боксьор Борис Георгиев - Моката крачи с родния трибагреник в Хелзинки през 1952-а. После носи и първия олимпийски медал за България.

Александър Томов и борците

От спортовете най-много знаменосци е излъчила борбата. Общо шестима са. Един от тях – петкратният първенец на планетата Александър Томов, е бил два пъти (Монреал 1976 и Москва 1980).

През 1988 г. в Сеул покойният Атанас Комшев бе със знамето пред делегацията, записала най-големия спортен връх на олимпийски игри с десетте си титли.

Преди надпреварите в Република Корея бъдещият шампион в категория до 90 кг е повален от тежък грип в продължение на 10 дни.

Повечето от борците, особено тези в горните категории, са предпочитани заради габаритите и представителността си за знаменосци, но често отказват, тъй като трябва да свалят килограми.

Един от последните случаи бе със звездата с двукратиния световен шампион в свободния стил Серафим Бързаков. Отказа в Сидни през 2000 г. Замени го двуметровия гребец Иво Янакиев. Четири години по-късно в Атина снажният бургазлия спечели бронз на скиф.

Първият двукратен олимпийски шампион на България – асът в класическата борба (кат. 97 кг) Боян Радев, още не може да си прости, че не се е съгласил да носи трибагреника в Мексико през 1968 г.

"Канеха ме, отказах. Дори не бях на самото откриване. Сега ме е яд. Да можеха да ми предложат отново!", разкрива Радев в биографичната си книга, написана от Станчо Станчев.

Случаят "Павел Вежинов"

Същата чест е имал само още един великан, но в баскетбола - Георги Панов (Мелбърн 1956 и Рим 1960). Състезавал се е общо на четири Олимпиади, записал 500 мача за националния отбор и вкарал впечатляващите 63 точки на среща с Израел.

В документален филм за водача на родната група в Мелбърн, за знаменосец на Олимпийските игри през 1956 г. беше обявен писателят Павел Вежинов, който описва впечатленията си от форума си в книгата "Мелбърн – по суша, въздух и море".

Дезинформацията беше опровергана преди две години от уредника на Националния музей на спорта Катя Иванова. Тя направи справката с официалния регистър на Олимпийския комитет на игрите в Австралия, намери и потвърждението от Панов.

Само още един спорт, заради снажните си играчи, е давал два пъти знаменосци - волейболът чрез Димитър Златанов (Мюнхен 1972) и Димо Тонев (Атланта 1996).

Да пазиш четвърт век знамето

Четвърт век пази в дома си знамето от Мюнхен 1972 волейболната легенда Димитър Златанов. Тогава вестник „Старт“ пише: "В дома на Златанов в Ихтиман се радват как хубаво на малкия екран беше показано тяхното момче със знамето. Един от Златановите го гледа целият свят. Малко ли е?".

Единственият българин във волейболната Зала на славата (в САЩ) дари флага на Националния музей на спорта при честването на 60-годишния си юбилей през 2008 г.

Знаменосците на Летни олимпиади

Париж 1924 – Кирил Петрунов лека (атлетика)

Амстердам 1928 – Тодор Семов (конен спорт)

Берлин 1936 - Нено Мирчев – (спортна гимнастика)

Хелзинки 1952 – Борис Георгиев-Моката (бокс)

Мелбърн 1956 - Георги Панов (баскетбол)

Рим 1960 - Георги Панов (баскетбол)

Токио 1964 - Еньо Вълчев (борба)

Мексико 1968 - Продан Гарджев (борба)

Мюнхен 1972 - Димитър Златанов (волейбол)

Монреал 1976 - Александър Томов (борба)

Москва 1980 - Александър Томов (борба)