Разбрах, че съм създаден да се боря!

„За себе си разбрах, че съм създаден да се боря. Явно това е моята орис, да се боря и продължавам да се боря. Когато преминеш през нещо такова, оттук нататък се бориш постоянно”. Това сподели бившият капитан на националния отбор по футбол Стилиян Петров в интервю за предаването "Комбина" по Нова телевизия.

Стилиян Петров говори, след като пребори една от най-страшните болести – левкемията. „Аз съм щастлив, че все още съм тук  и мога да гледам как растат синовете ми. Аз се моля всяка сутрин и всяка вечер. Аз вярвам, че има Господ”, каза той.

 „Всичко стана в разстояние на една седмица. Планирахме бъдещето, къде ще живеем, къде ще ходим на почивка, колко ми остава като футболист на високо ниво, а четири дни по-късно получих новината, че съм болен от левкемия”, сподели Стилиян Петров.

 „Казаха ми, че имам повишение на белите ми кръвни телца, което е предпоставка за левкемия и трябва да започна на същия ден лечение. В стаята бяха Паулина, докторът на отбора, двамата физиотерапевти, две сестри и докторът, който ме диагностицира. Тогава се почувствах най-самотен. Паулина плачеше, на всички лекари главите бяха надолу”, добави той. 

„Веднага започнах лечението. Най-трудното е, когато подписваш и се съгласяваш с всяка една химиотерапия”, разказа Стилиян Петров. 

„Спомням си една химиотерапия, която беше 96 часа. Не можех да стана. Един от страничните ефекти беше кома. След две седмици трябваше да направя още 96 часа. Между двете химиотерапии се прибрах вкъщи и една нощ около 3-4 часа Паулина ме бодеше с пръст. Аз я попитах защо, а тя ми каза: „Докторът ми каза да те проверявам да не изпаднеш в кома”, спомни си той и уточни:  „Аз тогава въобще не осъзнах, че страничните ефекти могат да се окажат пагубни, бях се настроил, че всички ще бъде наред”.

 "За да ме изпишат от болница и да се върна вкъщи, трябваше да направя 20 крачки – това може би бяха най-дългите 20 крачки, които направих. Отнеха ми 36 минути, само и само да се прибера”, разказа футболистът.
 
В очите на съпругата си Паулина и родителите си той е видял страх, след като се прибрал. Майка му плачела постоянно.  "Паулина и баща ми обаче не видях да плачат. След това разбрах, че съпругата ми е плакала пред докторите, когато не е била при мен. Колкото аз съм бил силен, толкова и те са били такива”, сподели Стилиян Петров.

"Първата ми разходка беше четири стъпки до вратата и обратно. След месец започнах да правя и по-дълги разходки – 10-15 минути, леко бягане и така вече всичко си дойде на мястото, така както е било преди”, разказва още футболистът.