Стоичков: Орисията ми е да съм между сабята и огъня

Футболната ни легенда Христо Стоичков призна, че пътят в живота и му не е бил толкова равен, колкото си мислят хората. "Напротив, имал съм много тежки моменти, особено в първите ми години като футболист. Първите ми стъпки още в „Марица” – Пловдив, после в ЦСКА, после в Барселона, но на мен пътят ми е такъв", каза той в обширно интервю пред bTV по повод рождения си ден утре, когато навършва юбилейните 50 години.

Стоичков обърна поглед назад към живота си. "Знам откъде съм тръгнал, знам къде съм минал, знам къде съм бил и никога не съм правил това, което е нещо по-различно от моята съдба – да вървя по един начертан път" каза той.

"Аз се гордея с това, откъде съм тръгнал. Тръгнал съм от Ясно поле, минал съм през Пловдив, минал съм през София, минал съм през Харманли, минал съм през Барселона, в Япония, в Америка, в Саудистка Арабия, там където съм минал, в Италия, защо трябва да забравяш?", продължи Стоичков.

По думите му орисията му е такава "трябва да бъда някъде между сабята и огъня, затова никога не съм се притеснявал, никога не съм скланял глава".

"Напротив, в тия трудни моменти винаги характерът излиза на първо място. Но пък от друга страна трябва да имаш и здраво семейство, здрави приятели, защото много от тези, които се пишеха, че са мои приятели, вече съм ги забравил. Стигнаха до едно ниво, стигнаха до преди да се направи магистралата и там паднаха в дупката", обобщи футболистът в характерния си стил.

Той разказа за първата си среща с Марадона.

"Беше на един мач в Севиля. Лично той покани майка ми и баща ми там. Срещата ни беше повече вълнуваща за майките и за бащите ни. Много пъти сме си помагали с него. Когато той имаше най-големите проблеми в спорта, му казвах, че тези около него не искат да видят Диего здрав. Много от тези хора, които бяха около него, когато сме двамата, аз не ги искам на масата. Радостен съм, че във времето Диего си даде сметка и махна използвачите. Аз като зачертая някого, го зачертавам за цял живот“, обясни Камата.

Стоичков направи и кратък анализ за това как познава кой е приятел.

"Човек се познава по очите. Ако някой започне да ти се обажда често, ако някой започне често да те кани на кафе и когато ти седнеш срещу него и неговият поглед някак си му играе – очите говорят много за един човек“, анализира Стоичков.

Балъков поздрави в кратък материал Христо Стоичков и припомни едно скарване между двамата на полувремето в незабравимия мач с Германия на четвъртфинала в САЩ.

"Срещу Германия Балъков уцели гредата в един много важен момент. Тогава разговорът ми с него остана в съблекалнята. Второто полувреме видяхте какво стана. Затова Краси е голям. Той и Лечков бяха страхотните плеймейкъри на терена. Но Златко Янков беше черноработникът на игрището“, обясни Стоичков.

„На голф Балъков яде бой от мен, така че много да не приказва на тема голф“, закани се Камата.

Лечков също сподели няколко думи за Стоичков. Той припомни случай от казармата през 1986 г. „Тогава след наказанието той беше доста напълнял. Иначе е губил от мен доста пъти и на малки вратички. След Марадона той е най-големият футболист“, отсече Лечков.

„Не искаха да има тогава нито ЦСКА, нито Левски – обясни относно наказанието за двата клуба през 1985 г. Стоичков. - Да, аз малко бях артелчик в казармата и в мен беше и хляба, и ножа. А Данчо тогава беше с буйна коса, красавец. Никой не може да развали приятелството ни", каза Стоичков.

В характерния си стил футболистът обобщи младите във футбола.

"На днешната младеж им дай дискотеки, татуировки, гелове, обици, тем-подобни. Върнете се в нашето поколение. Един от моето поколение да видим има ли татуировки? Дали има обици? Двама имаха обици по нашето поколение – малкият Киряков от Търново и Наско. И двамата ги загубиха", каза Стоичков

Той призна, че заслугите за отглеждането на дъщерите му са на съпругата Марияна, "защото аз като футболист трябваше много да пътувам и да играя".

"Тя успя да създаде този уют в дома ни, за да мога да се чувствам спокойно и да бъда концентриран в моята професия. Христо Стоичков е това, което е, благодарение на Марияна. Моите трофеи са нейни трофеи. Тя е координаторката и тя води, защото мен ме нямаше. Тя е истинският ми приятел в живота“, сподели Стоичков.