Червените "гъзета", които вече никой не харесва

Червеният цвят е символ на живота, на новото, на младостта. Това е цветът на ЦСКА, отборът, който в момента е в миманса, а само преди два месеца бе станало чудото. Август бе месец на приказки и вълшебства.

Тогава армейците караха хората да си тръгват щастливи от стадиона и да седнат след това с приятели на разбор в близкото капанче. Футболната тръпка се бе върнала на Армията след дълга и мъчителна година.

Последваха обаче дни, мачове и изцепки, които доведоха до отрезвяването, за да се стигне до падението в Ловеч и метлата на Любо. След това решение ЦСКА остана без "величия", но и без вечно мрънкащи и поркащи псевдозвезди.

Играчи, на които им дремеше за ЦСКА само в един ден от месеца – този на срещата със счетоводителката. Ритнитопковци, които вместо да прескочат от проверения трамплин "Борисовата градина–чужбина", скочиха на масите и защракаха с пръсти. Разни хора, разни идеали.

Без съмнение всеки работник си търси заработката, но точно тези "титанични" футболисти прибраха торба пари от ЦСКА, но нито за миг не проявиха и капчица лоялност към клуба, който ги извади от нищетата.

Защото, ако не беше ЦСКА, сега тези деветимката щяха да са световно неизвестни.

Вижте още