Световното в ЮАР. Откъм хубавата му страна

Начетох се на изтъркани статистики, макар и вeрни, за престъпността в Южна Африка, за похарчените пари и отдавна задминатите бюджети, отделени за световното първенство; за, изглежда, несбъдващите се потоци от туристи и за какво ли още не, което няма да се случи както се очакваше.

Живея в Южна Африка – българка, която по стечение на обстоятелствата прави мониторинг и изготвя медийните анализи, посветени на световното първенство. Наясно съм какво пишат медиите по цял свят, включително и в България, и то е едно и също – негативно. Затова ми се иска да опитам да потърся другата, позитивната страна на това първо световно първенство по футбол в Южна Африка.

Защо пък да не оставим предубедеността, насаждана от медиите в последните няколко години, и да се насладим на магията футбол. Световното ще се проведе в Африка, със сигурност ще го предават и по телевизията, защото и тук има телевизия, а в някои държави ще имат късмета да го видят даже на 3D – последен писък в технологиите.
 
Готови сме!

Обещаха и го направиха. Не навреме, но са готови и футболните мачове няма да се играят на полуготови стадиони. Работиха и ден и нощ и издигнаха едни от най-хубавите и модерни съоръжения в света – в Дърбан, в Йоханесбург, в Кейптаун. А сега може ли да си представите атмосферата на тези стадиони, и то само след няколко дни? Такава, каквато винаги е била на футболни първенства, защото каквито и проблеми да имаше с разпродажбата на билетите, стадионите ще са пълни. Дали мач между Бразилия и Португалия в Дърбан ще остане с празни седалки?

Престъпност и транспорт

Има я и всички туристи, които идват тук, трябва да се съобразят с това, предпазливостта не е излишна – когото и да попитате какво да не правите и къде да не ходите, ще ви даде ценен съвет, та просто се вслушайте. Хотелите са винаги в райони с ниска престъпност, местата за забавление – също, но бъдете също така сигурни, че полицията полага всякакви усилия да осигури безопасност.

Чуждите медии се опитват да бълват сензации на гърба на лошата репутация на Южна Африка, но и тук живеят хора до дълбоки старини, а туристите признават страната за една от топдестинациите. За съжаление транспортът също е проблем, но знаейки го много добре, организаторите ще закърпят положението и поне ще организират автобуси до стадионите. И като стана въпрос за стадиони…  

Купете си вувузела!

Пластмасовият тромпет е почти стряскащ музикален инструмент, характерен за всички мачове на местното първенство. Стегнете се, без него няма да мине и световното. Изпитах го на Купата на конфедерациите миналата година. Надуха ми главата, докато гледах Кака да тича по терена пред очите ми. След няколко минути оглушаващият рев на вувузела от всички страни престана да ми прави впечатление, а след още малко се превърна в част от атмосферата и направо си стана забавно. Много играчи и отбори се оплакваха, че им пречело на играта, на концентрацията, но... това е южноафриканското световно, призна го и Сеп Блатер, и вувузелата няма да бъде забранена.

Ще се посмеете, като видите макарапа, огледайте се за колоритните фенове, които носят на главите си тези удивителни шлемове, които са част от уникалното им облекло, характерно за тукашните мачове. Макарапата няма нещо общо с футбола, но създава настроение и идентичност на местните запалянковци.

Южна Африка – домакинът

Много красива страна, уникална природа и съчетание от култури, цветове, езици и различни хора. И макар световното да е през зимата, със сигурност ще има дни за къс ръкав, а сняг няма да падне. Шапки и шалове едва ли ще потрябват, защото температурите през деня стигат до 15-18 градуса, а вечер не могат да паднат под нулата. Няма да има нито измръзнали фенове, нито играчи.

Всеки, който идва за световното, ще трябва да вземе ентусиазма със себе си, ако иска да стане част от цялата атмосфера, защото тук вече всичко е футбол. Въпреки расовите разделения, които съществуват от десетилетия, наближаващото световно кара хората да гледат в една посока и да се обединят – усещане, което те кара да потръпнеш от радост. Всеки петък е футболен петък, и който може, носи фланелка на Бафана Бафана (националния тим) в знак на подкрепа и хиляди хора ходят така на работа.

Все повече южноафриканци поставят знамето на страната по колите си, по страничните огледала, по прозорците, присъединявайки се към кампанията „Носи националния флаг”. Така всеки ден до откриването се превръща в празник и се отброява с много емоция и нетърпение.

Членки на женския отбор по футбол Вакегула Вакегула отиват на тренировка. Отборът има по две тренировки седмично. Снимка: БГНЕС

1 / 6

Едва ли това световно ще отговори на всички икономически, социални и какви ли не още очаквания на Южна Африка. Вече има ясни индикации за това – пристигат по-малко от прогнозираните туристи, безпрецедентно ниски цени на билети на местния пазар и колосални суми, инвестирани във всички проекти. Със сигурност цифрите от печалби няма да са такива, каквито на властите им се иска да бъдат, но интернет статистиките сочат, че и предишните домакини са се разминали с очакванията си.

Да не говорим за съпровождащите всеки домакин проблеми. Колега германец разказва, че преди Световното в Германия също е имало много сериозни противоречия, а като прибавиш и дебнещите за сензация медии, ето ти проблеми... но пак се получи фантастично първенство, защото всичко е футболът, играта, играчите, емоцията да подкрепяш тима, когото си избрал. Така ще бъде и сега.

Всяка една страна домакин е положила неимоверни усилия, за да се приготви за най-големия след олимпиадата спортен форум и заслужава признание за това. А Южна Африка, раздирана от всякакви проблеми, иска да се отвори за света, да покаже какво има да даде, да покаже, че може да бъде един добър домакин. И защо това световно да не си остане едно истинско приятно изживяване, в което футболът преди всичко има значение за феновете, а не е комерсиалният турнир на ФИФА, в който всеки цент е от значение.

Върви по телевизията една реклама: годината е 2040 например, много възрастен човечец въздиша, обзет от спомени, и казва нещо от сорта на: „Еееех, това световно първенство (усмихва се носталгично)... един път в живота... и аз бях там, видях, почувствах”.