Ще стане ли Надал най-големият?

На 24 години един испанец се присъедини към един специален тенис клуб. Допълни една шестица, която вече е великолепна седморка. Точно седем опита трябваха на Рафаел Надал, за да покори нюйоркския бетон и да завърши похода си към безспорния връх в света на тениса – колекция от 4-те големи титли, титлите от Големия шлем.

Неизбежно се стигна до оживени дискусии дали всъщност Надал не е най-великият тенисист, който светът е виждал. Самият той прояви скромност и дори се постави зад своя съвременник Роджър Федерер, който също е в елитния клуб и който все още държи рекорда за най-много спечелени турнири от Големия Шлем – 16.

„Сравненията между нас са глупави”, твърди Рафа, но е ясно, че са неизбежни.

В интерес на истината, трудно може да съпоставим предишните 5 легенди – Фред Пери, Дон Бъдж, Род Лейвър, Рой Емерсън, Андре Агаси с настоящите две величия. Да не забравяме и уникалния Пийт Сампрас, който просто не беше създаден да играе на клей и Ролан Гарос все му убягваше.

Но времената са други – топките са други, кордажът е друг, ракетите са други, тенисът е друг. Разбира се, всички малко или много си спомняме с възхищение за бойците от миналото. И ги издигаме на недосегаем пиедестал.    

Но недосегаемите днес – Надал и Федерер, имат предимството „две е повече от едно”. Просто титлите и рекордите са на тяхна страна. А какво ли щеше да стане, ако играеха в различни епохи и не се „налагаше” да си поделят трофеите?

Така или иначе те просто са обречени на вечни сравнения. По отношение на стиловете им на игра „романтиците” определено залагат на Федерер. Прецизен, сякаш излязъл от фабрика за часовници в родната Швейцария, Роджър е сочен за перфектното съчетание от техника и сила.

За Надал вече всички знаят, че е стена. Непробиваем, бърз и гонещ до последно, абсолютното му раздаване отчайва съперниците във всяко разиграване. Истинска машина. За да минеш през Надал, трябва да играеш на ръба. Но не моменти, а постоянно.

Това, което отличава двамата и (особено в последните години) дава предимство на испанеца, като че ли е психиката. Въпреки че крещи и пъшка при и след почти всеки удар, Рафаел Надал е безкомпромисен в напечените ситуации.

Нещо, което не може да се каже за Федерер. А швейцарецът е този с каменната физиономия. Просто Надал съумя да укроти южняшката си кръв, да канализира силата на емоцията в силата на ракетата.

Не случайно идва и голямата разлика в победите в мачовете помежду им – 14-7 в полза на Рафа. Разлика, която (без да подценявам другите му качества) преди всичко се дължи на здравите нерви на испанеца.

Американската легенда Джон Макенроу, който трудно отпуска хубава дума за друг освен за себе си, беше категоричен: „Това момче просто е животно. Психически и физически е невероятен”.
 
Надал успя да опровергае и критиките, че е играч, чийто стил върши работа единствено на червени кортове. С годините той се хвърли в битката за другите настилки и успя да спечели. Що се отнася до клея, Надал определено е Кралят там. Пет титли на Ролан Гарос, включително при дебютното си участие през 2005 г. (първият, който го прави след Матс Виландер през 1982 г.), гарнирани с рекордните 81 поредни победи на червена настилка.

А когато взе скалпа на Федерер в неговия безспорен бастион Уимбълдън (2008 г.) в незабравима 5-сетова епика, вече стана категорично ясно, че след „червения” момчето от Майорка е напълно готово да покори всички „цветове”.

Логично и дори някак закономерно последваха триумфите на Australian и US Open-ите. Между тях се промъкна и една олимпийска титла от Пекин 2008.

Сега пред Надал остава само едно предизвикателство и то е да догони и бие Федерер по брой спечелени титли от Големия шлем.

Испанецът има предимство по отношение на възрастта и семейното положение. Той е на 24 години, неженен, и тенисът е целият му живот. След като му се родиха дъщери близначки, за 29-годишния Федерер това определено вече не е така.

И въпреки че Роджър все още не е дал индикации, че ще окачи ракетата на пирона, това време не е далеч.  

Ако съпоставим постиженията на двамата до еднаква възраст, ще видим, че испанското темпо е по-бързо от швейцарското.

На 24 години Федерер има 390 победи срещу 119 загуби, което прави 76,6% успеваемост. За Надал статистиката показва 460-98 или 82,4%. Титлите също са в полза на испанеца 42 срещу 33. Тези от Големия шлем са 9 срещу 6, съответно от 26 и 27 участия.

Естествено, никой не може да прогнозира какво ще се случи в следващите сезони, но запазване на тенденцията ще застраши изключително сериозно трона на Федерер. Направо ще го бутне.

Светът обаче вече познава един извънземен талант, който угасна прекалено рано. На 24 години легендарният швед Бьорн Борг беше на абсолютния връх. Имаше 10 титли от Големия шлем – по 5 от Ролан Гарос и Уимбълдън. На 25 взе още една от Ролан Гарос (рекорд, който Надал все още не е отмъкнал). На 26 се отказа от тениса.

Подобен сценарий при Рафаел Надал изглежда твърде невероятен. Самият испанец вече даде заявка за продължаване на доминацията: „Трябва да продължа да работя върху сервиса си, да стана по-агресивен. Не съм перфектен играч. Всеки може да се подобрява”.

Остава да видим дали думите ще се превърнат в рекорди.