“Autoworld” къта 350 ретро-бижута от цял свят

Юрий Синьовски  

ultravox@excite.com

Всеки автоманиак, посетил Брюксел, задължително трябва да си отдели време за легендарния музей „Аutoworld”. Скътан сред зеленината на Парк дю Сенкантенер, един от най-големите музеи на автомобилизма в Европа е събрал под покрива си уникални модели от 1886 до 1970 г.

Возилата са разделени в осем категории – от появата на автомобила до златната ера на автомобилостроенето в Европа. В първата секция - „Раждане на автомобила”- ме посреща малко странен и смешноват за съвременните представи „хибрид” – по-скоро файтон, който се движи със собствени сили. „Двигателят” е безкрайна система от зъбни колела и разбира се, се задвижва механично.

Тук е и първата парна карета от 17-и век, както и първият парен автомобил, конструиран от белгийския мисионер Отец Вербист. Почетно място заема и първият работещ с бензин двигател, дело на Готлиб Даймлер. Малко по-късно този мотор е използван от конструктора Емил Левасьор за създаването на първия модел на легендарната марка „Панар Левасьор” през 1892 г.

Радващ се на изключителна популярност, този автомобил с право събира завидните погледи на истинските ценители. До него кротко си отдъхва представителят на френската марка „Леон Бойе” от 1896 г. Триколесното, двуместно и открито чудо е едноцилиндрово, има работен обем 0.6 литра и се задвижва от ремъчна трансмисия. Другият „французин”, който му прави компания, е жива легенда, радваща се на особена почит – „Де Дион Бутон” от 1899 г. До него си почиват и „Бенц” от 1886 г. и „Панхард” от 1892 г.

Секцията „Бел епок” е рай за всеки колекционер, защото това е времето на големите промени, на тоталната смяна на концепцията за автомобила, на раждането на легендарни модели. Елегантно „Пежо” 68 кабрио пълни окото ми с изтънчената си линия, до него са легендарната „Минерва” ВТ от 1910 г., произведена специално за белгийския крал Албърт и елегантното „Рено” тип Х от 1908 г. Тук е и страхотният „Кадилак” К от 1907 г., и още едно чудо - „Ханса” от 1910 г.

Символът на няколко поколения американци – „Форд” Т от 1911 г. е в съседство със спиращо дъха „Рено” АХ от 1909 г. – прекрасна кола с двуцилиндров двигател, 1060 кубика. Следва „Роше” Шиндер – френска красавица от 1911 г. с с четирицилндров двигател, 2410 кубика.

Това, което превръща колата в колекционерска рядкост е ограничената серия от 1 200 бройки, по-голяма част от които са с неясна съдба. Друга колекционерска рядкост е френската марка „Дараг”, модел С 2 от 1911 г. Тя се гордее с цетирицилиндровия си двигател на конструткура Талбот, който има мощност от „цели” 15 конски сили!

До нея е прекрасен „Линкълн” 65 – атрактивен автомобил, принадлежал на белгийското кралско семейство. Следва „Бенц” от 1914 г.- далечен роднина на днешния събрат с обем 3.9 литра, 4 цилиндъра, 40 коня и разбира се, изящна линия.

Най-после и „Опел” – 1911 г., 2040 куб. см, 4 цилиндъра, 20 коня и необикновените за онова време бели гуми от специален каучук. Още един „Форд” Т – този път модификация от 1926 г. Това всъщност е първата каравана в света – поредната модификация на американската марка, превърнала колата в един истински подвижен дом. „Аutoworld” отдава дължимото и на първата в Европа кола с десен волан – „Студбейкър” от 1913 г., който на всичкото отгоре е и с...електрическо запалване! До него се мъдри и първият електромобил на стария континент – „Пероти Електрик” от 1916 г.

В залата „Първа световна война” ме посреща елегантен „Кадилак” от 1917 г., с V8 мотор, 55 конски сили и електрическо запалване. Следващата изненада се нарича „Франклин” – един от първите автомобили с въздушно охлаждане, произвеждан до 1934 г. Съсед му е елегантен „Беланже” от 1920 г., а малко по-надолу е друга френска гордост – „Делайе” от 1920г. – първата в Европа кола със спирачки и на четирите колела. Следва още една изненада – „Минерва” от 1920 г., изработена изцяло ръчно, по поръчка на принц Алберт. „Ситроен” Б 2 от 1923 г. прави компания на елегантен „Мерцедес” от 1922 г. със самолетен двигател, прекрасно „Рено” от 1921 г. и чудото „Империя” от 1932 г., разполагащо със серво на волана!

В секцията „Лудите години” автомобилите са елегантни, стилни, луксозни... Периодът, през който шикът и разточителството се превръщат в необходимост, е дал своето отражение и върху красавиците, подредени в залата. „Додж” модел А е редом до „Крайслер” от 1925 г. – първата кола в света с хидравлични спирачки, развиваща невероятните за тогава 110 км/ч. Нататък парадът е изключителен – „Ситроен”, „Плимут”, произвежданата в Белгия марка „Де Сото” с двигател на „Крайслер”, белгийската гордост „Минерва” – дизелов вариант от 1929 г.

Особен интерес буди и последният модел на „Опел” преди фирмата да стане собственост на Дженерал Мотърс. До него е и първото „БМВ” – моделът Дикси от 1928 г. с двигател на „Остин”, следва шампионът „Бентли” от 1928 г. – многократен победител в ралито „24-те часа на Льо Ман”. Уникатите са просто невероятни – „Линкълн” от 1925 г., легендата „Бугати” Спорт от 1928 г., „Бентли” от същата година и страхотният роудстър РЛ на „Алфа Ромео” пак от 1928 г.

Въздишам и по елегантния Фантом на „Ролс Ройс” от 1926 г. с ръчно изработено купе на дизайнерско студио „Биндер” – Париж, чиято решетка носи статуетката Spirit Of Ecstasy (Духът на екстаза). До него е и първата европейска кола със свободно спортно окачване – „Бугати” от 1929 г., френската „Воазен” от 1929 г. - първата в света кола с антикорозионно алуминиево покритие и една от най-популярните коли на концерна Крайслер – „Плимут” от 1928 г.

Гордо заема своето място и първата истинска лимузина със стъклена преграда между шофьора и пътниците – „Кадилак” 341 от 1930 г. В съседство е „Неш” Т 31, обявена за най-добрата кола на 1931 г. Тя е и първият автомобил в света с двойно впръскване на горивната смес. Наистина страхотно изглежда дори и днес предният автомобил в колекцията - „Мерцедес” 370, произвеждан в две модификации – пътнически и спортен, по дизайн на Фердинанд Порше.

Следващата кола е наистина приказна - „Бугати” Атлантик от 1938 г. Сред няколкото останали в Европа бройки, една е пред очите ми, другата се спотайва в гаража на Джан Франко Фере, следите на останалите се губят... Следват „Адлер” Триумф и „Ситроен” 3 от 1938 г. – изключително устойчив и издръжлив, любимец на гангстерите от този период.

До него е суперлуксозният „Ролс Ройс” Фантом 3, една от най-престижните по онова време марки – „Хиспано – Суиза” от 1935 г., както и елегантната красавица „Белга Ройс”, произвеждана в Белгия по лиценз на „Ролс Ройс”. Следва спортен „Фиат” 500 от 1937 г. , който се е кротнал до легендата „Майбах” Цепелин от 1935 г.

„Ерата на спортните автомобили” открива чудната красавица „Делайе” от 1938 г., следвана от „Хорх” от 1939 г. и модела 930 на „Ауто юнион” – предшественик на днешния концерн „Ауди”. Ето го и прочутия „Бръмбар” на Фердинанд Порше, уникална „Алфа Ромео” Спорт от 1939 г., американската мечта „Корд” Ф от 1938 г. с двигател от „Буик”, „Олдсмобил” от 1934 г., защеметяващо „Пежо” Еклипс от 1937 г. и суперрядката белгийска марка „ФН”, модел Спорт. За десерт е оставен първият модел на „Уилис” – фамозният Джип, дал име на всички бъдещи автомобили с висока проходимост.

Още по-страхотни изненади ми готви следващата зала – „Златните години на Европа”. Тук е любимият ми революционен „Ситроен” ДС 21 от 1955 г., както и по-големият му събрат СМ с двигател на „Мазерати”. Тук е и „крилатият” „Мерцедес” 300 С от 1955 г., „Ланча” Аурелиа от 1953 г., „Ем Джи” А от 1955 г., „Ягуар” ХК от 1949 г., невероятно „Порше” купе от 1958 г. и убийствено „Ферари” 250 от 1956 г.

Тук откривам и „Симка” от 1953 г., „грозното пате” на „Ситроен” от 1957 г., „Рено” Дофин от 1951 г., „Морис” пак от 1951 г. и елегантен „Пакард” от 1956 г. Идва ред и на голямата изненада – поне за мен - „Москвич” от 1952 г. Колата е абсолютно копие на „Опел” Кадет от 1951 г. и е първата руска кола, предназначена за износ! Още един „соц” представител е намерил място в тази „алея на славата” – „Татра” 107 от 1951 г., която дори и днес притажава завидна аеродинамика.

Следва умопомрачителен „Кадилак” от 1958 г., който е имал честта да вози американските президенти Рузвелт и Айзенхауер и елегантен „Линкълн” от 1957 г. – една от най-скъпите коли за времето си.

Истинските уникати обаче блестят на втория етаж, където всички експонати са притежание на колекционери. Кротнали се зад масивни стъклени прегради, безценните возила чакат истинските ценители.

Незнайно докога тук ще останат „Ферари” Т 250 от 1975 г., „Порше” 912 от 1965 г., „Шевролет” Корвет от същата година, „Ягуар” тип Е от 1969 г., още по-редките „Хилман”, „Остин”, „Триумф”, „Корд”, „Адлер”, „Де Лорийн”, „Алфа ромео”, „СААБ”, „Волво”, култови модели на „Ауди”, Фолксваген” и „Форд”.

Веднага след колекцията е Залата на дизайна, където благодарение на снимки и макети, може да се проследи историята на автомобилния дизайн в Еропа. Тук са и някои концептуални модели на „Ауди”, „СААБ”, „Волво” и „Форд”, които са останали само прототипи.

В магазина на изхода може да си купите всеки един от автомобилите, който пожелаете – естествено в умален вариант. Цените започват от 100 и завършват при 1000 евро, защото макетите също са уникати.

Разбира се за продажба на някой от експонатите в музея и дума не може да става, защото под покрива му са събрани не просто автомобили, а истински класики, легенди и хитове, които просто нямат цена!